Вие сте тук
Термини
Показване на 61 - 90 от 506 резултата
г
Гадаенето по Псалтир е едно от проявленията на библиомантията. Предсказанието се извършва като се изложи проблем или се зададе въпрос, а отговорът се получава чрез отваряне на произволна страница от Псалтира и прочитане и тълкуване на отделен псалм. Псалмомантията няма античен произход, но използва древен принцип на предвещаване - съществували са идентични методи за гадаене по Омировите „Илиада” и „Одисея” или Вергилиевата „Енеида”. Това е практика, разчитаща на случайността, а не на фиксирана...
Гадателните книги представляват прогностични текстове, в които според природни и психосоматични явления се предвещават обществени събития, състояния на околната среда, климат, стопанска дейност, реколта, бит и индивидуална съдба на човека и т.н. Структурата им е проста (двусъставна) – задължителните компоненти са условието, т.е. признакът, по който се извършва предвиждането на резултата, и прогнозата. Съществуват варианти, в които вместо условия са използвани въвеждащи изрази, като към...
Кратко изречение, израз или поредица от изрази, в който чрез метафора, сравнение, олицетворение, иносказание се описва библейско лице, явление или сюжет, който трябва да се разпознае. В средновековните текстове са вградени в друго произведение, например във въпросо-ответните антологии. Започва с "кое е, кой е, какво е" и др. Някои от тях са изградени от верижни поредици от гатанки. Например: "Кое е - четирима оряха, 12 жънеха, 40 вършееха, и всички намериха три снопа. Отговор: апостоли,...
Преводни и преводно-компилативни творби, в които се съдържат сведения по средновековна география. Поради неразчленимостта на художественото (образното) и научното (логическото) мислене в средновековната епоха те представляват научно-художествени съчинения, в които познанията, почерпани чрез византийски източници от антични и патристични автори и от непосредствени наблюдения, са подчинени на християнския символизъм и алегоризъм. В географските съчинения се разглеждат теоретично-богословски...
Част на речта, която означава действиe или състояниe. Притежава морфологичните категории лице, число, време, наклонение, вид действието, залог. От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми — причастия. Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1., 2. и 3. лице ед. мн. дв. ч. При повелителното наклонение тези форми са по-малко. Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение 'дума, слово'. Старият термин е рѣчь.
По-общ термин: части на речта
Първата славянска писменост, създадена от св. Константин-Кирил Философ през 863 г. с мисионерска цел. Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул. Предполага се от малко по-малко по-късни източници („За буквите“ на Черноризец Храбър) от края на 9.-началото на 10. век, че е съдържала 38 букви: 24, които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14, които отразяват славянските фонетични особености. В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни, а в края ѝ, след...
По-общ термин: азбука
Във фонетиката, звук близък по своите характеристики до гласните, но не образуващ сричка. Примери за глайдове или полугласни са предният глайд (j) и задният (w). В старобългарския и в славянските езици много често между две гласни се вмъква преден глайд, напр. знаѥтъ.
Значение в химнографията: Мелодическа парадигма, в рамките на която се композира и изпълнява дадено песнопение. Най-често едно песнопение е написано на един определен глас, който не бива да се заменя от друг. Съществуват обаче и малък брой песнопения със сложна композиция, в която последователно са съчетани много гласове. В химнографията се използват 8 гласа – четири основни и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’), производни от основните. Вж. също Плагален глас....
Звук, при който въздушната струя минава свободно през говорните органи. Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни. По начина на учленение гласните се делят на предни и задни, тесни и широки, закръглени и незакръглени, високи и ниски. В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги. Това противопоставяне е наследено от праславянския език и играе роля в старобългарския.
Включване на дума / думи и изрази в междуредието на текста, след текста или в маргиналното поле на ръкописа с цел да се изясни, тълкува или измени смисъла на определени думи, изрази или на целия текст. Понякога глосите представляват поправки към текста, или вмъкване на дума или фраза.
Мъдра мисъл, изказана от конкретен автор. Отличава се със сбитост, ясно съдържание и преобладаващо дидактичен характер. За разлика от пословицата, при гномата не е задължителна висока художествена организация на изказа. Още в „Реториката“ на Аристотел е подчертано функционирането на гномите като езикови знаци, т.е. те се употребяват като клишета за назоваване на определени ситуации. През Античността гномата се използва както в юридическата практика, така и в реторическите упражнения (като...
Антология, съставена от кратки жанрови форми като гноми (сентенции) и апофтегми. Тъй като антологизирането през Античността не се подчинява на принципа за жанрова еднородност на ексцерптите, в една гномическа сбирка с извлечения могат да се открият реторически форми като γνώμη, παροιμία, ἀπόφθεγμα, χρεία, ὁμοίωμα и проч. Въпреки липсата на строга жанрова монолитност гномологият съдържа по-сбити литературни или фолклорни мъдрословия,за разлика от флорилегия. В западната и в...
1. Висока, кратка, задна гласна с произход от индоевр. кратко u.
2. Буквата ъ, означаваща тази гласна.
По-общ термин: ерове
Голяма носовка е прието в историята на българския език да се отнася към:
1. Звук. Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC).
2. Буква. В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части, като първата е...
По-общ термин: носовка
Под надслова Закона градскаго главьі различньі вь четьірехьдесетехь гранхь е поместен пълният славянски превод на Прохирона като 55-та глава в т. нар. сръбска редакция на Номканона от XIV Титула. Подобно оглавление на този византийски закон (законъ градьскыи – νόμος πολιτικός) не се среща в гръцката ръкописна традиция. Най-вероятно славянският книжовник е срещнал трудности при точното превеждане на πρόχειρος и затова го е предал съобразно близко звучащото πολιτικός.
По-общ термин: правни текстове
Дял от езикознанието, което изучава систематично съставните елементи на езика. В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса. Съществува различни видове граматики според целите на изложението. Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент. Нормативната граматика излага нормите на езика според това, което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори. Историческата граматика изучава езика в неговото развитие....
Съвкупност от граматически форми, които изразяват дадено граматическо значение в морфологията и синтаксиса. Примери за граматически категории са: род, чиско, падеж, време, наклонение. Граматическите категории са основно средство за разпредялба на граматическите признаци според частите на речта или частите на изречението.
Терминът "граматически съчинения" обхваща средновековните текстове за описание на граматичски категории, за характеристика на езика, за произхода на писмото, указания как да се чете и пише правилно. Съчиненията, разпространени във Византия през ІХ-Х в. са на Дионисий Тракийски (ІІ в. пр.н.е.), Аполоний Дискол (ІІ в.), Херодиан (ок. 170--ок. 240) и др., които са били познати на славянските апостоли св. св. Кирил и Методий. Фрагментарният текст в Македонския кирилски лист (Лист на Гилфердинг) (ХІ...
Грамотата е официален документ с правен статут, създаден в канцелариите на българските владетели, с който обикновено се дават привилегии на отделни лица или институции, най-често църкви и манастири. В зависимост от вида на печата, който е прикрепен към нея, грамотата е моливдовул (с оловен), аргировул (със сребърен) или хрисовул (със златен). До момента няма данни за български грамоти от Ранното средновековие. Известни за осем, писани на български език – Ватопедска от 1230 г., дадена от Иван...
Гадателна книга, в която предсказанията се извършват според падането на гръм.Факторите, според които се извършва прогнозата, са: посока на гърма, позиция на небесните тела (напр. фазите на луната), съотнасяне на времето, в което е паднал гърмът към месец, ден или зодиакален знак и проч. Нерядко гадаенето по гръм се извършва по няколко признака, напр. комбинация от лунни фази и земетръс; от фази на луната и годишни месеци; от зодия и месец и т.н.
Гръмникът е сред най-разпространените и най-рано...
д
Сборници с разнообразно съдържание от слова, жития, поучения и др., които се появяват в българската книжнина в резултат на рецепцията на новогръцката антология „Съкровище“ (Θησαυρός; Венеция, 1557/58 г.) на Дамаскин Студит, от чието име произхожда и оригиналното название „дамаскин“. Първоначално текстове от „Съкровище“ са преведени на архаичен църковен славянски език, използван на Балканите през XV-XVII в. Традиционно се разграничават три ранни български архаични превода: т.нар. „македонски“, „...
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Дателният падеж се употребява при насоченост, цел и собственост.
Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу, послѣдовати комоу, грѧсти комоу).
В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение), което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета, за който се извършва действието: Рече господь оученикомъ своимъ. Дати тебѣ.
Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ, милъ, повиньнъ, подобьнъ, оугодьнъ, длъжьнъ, послоушливъ, вѣрьнъ,...
По-общ термин: падеж
Славянска конструкция, която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж. Примери: бъістъ же вънити емоу въ сънъмище; не бѣ имъ коли понѣ ѣсти; достоитъ емоу постити сѧ; добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти; ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ; мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ; ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ.
По-общ термин: дателен падеж
Старобългарска синтактична конструкция, която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж, съгласувано с причастие. Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време, причина, условие или следствие. Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus).
По-общ термин: дателен падеж
Конструкция, при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения): напоитъ въі чашѫ водъі. Това са глаголи като иꙁъбрати, поставити, положити, нарицати, сътворити, посълати и др.
По-общ термин: винителен падеж
Канон, който се състои от две песни. Няма единно мнение в науката за произхода му. Според едни автори появата му е през VII–VIII век и е свързана с богослужебната практика през Великия пост, когато се изпълняват канониот три песни (т. нар. трипеснеци) в дните от понеделник до петък и канониот четири песнив съботните дни (четирипеснеци): в понеделник – първа, осма и девета песен, във вторник – втора, осма и девета песен, в сряда – трета, осма и девета песени т. н., а в събота – шеста, седма,...
Диететиконите са тип календарни текстове, които, според месеците на годината, съдържат указания за консумация или въздържане от определени храни и напитки, както и за съблюдаване на конкретни хигиенни практики (кръвопускане, къпане, очистителни процедури и проч.). Тези медицински предписания възникват през Античността като опит за синтез на хуморалната теория, създадена от Алкмеон от Кротон, а по-късно доразвита от Хипократ и от Гален. Те имат за цел постигане на баланс на хуморите в човешкото...
Разподобяване на един или няколко сходни звука в рамките на фонетичната дума. Процесът е обратен на асимилацията.
По-общ термин: фонологични промени
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 2
- 3
- 4
- …
- следваща ›
- последна »