Вие сте тук

Термини

г

Значение в химнографията: Мелодическа парадигма, в рамките на която се композира и изпълнява дадено песнопение. Най-често едно песнопение е написано на един определен глас, който не бива да се заменя от друг. Съществуват обаче и малък брой песнопения със сложна композиция, в която последователно са съчетани много гласове. В химнографията се използват 8 гласа – четири основни и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’), производни от основните. Вж. също Плагален глас....
Автор: Регина Койчева
Звук, при който въздушната струя минава свободно през говорните органи. Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни. По начина на учленение гласните се делят на предни и задни, тесни и широки, закръглени и незакръглени, високи и ниски. В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги. Това противопоставяне е наследено от праславянския език и играе роля в старобългарския.
Автор: Андрей Бояджиев
Включване на дума / думи и изрази в междуредието на текста, след текста или в маргиналното поле на ръкописа с цел да се изясни, тълкува или измени смисъла на определени думи, изрази или на целия текст.
Автор: Мая Петрова
Мъдра мисъл, изказана от конкретен автор. Отличава се със сбитост, ясно съдържание и преобладаващо дидактичен характер. За разлика от пословицата, при гномата не е задължителна висока художествена организация на изказа. Още в „Реториката“ на Аристотел е подчертано функционирането на гномите като езикови знаци, т.е. те се употребяват като клишета за назоваване на определени ситуации. През Античността гномата се използва както в юридическата практика, така и в реторическите упражнения (като...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Антология, съставена от кратки жанрови форми като гноми (сентенции) и апофтегми.  Тъй като антологизирането през Античността не се подчинява на принципа за жанрова еднородност на ексцерптите, в една гномическа сбирка с извлечения могат да се открият реторически форми като γνώμη, παροιμία, ἀπόφθεγμα, χρεία, ὁμοίωμα и проч. Въпреки липсата на строга жанрова монолитност гномологият съдържа по-сбити литературни или фолклорни мъдрословия,за  разлика от флорилегия. В западната и в...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
1. Висока, кратка, задна гласна с произход от индоевр. кратко u. 2. Буквата ъ, означаваща тази гласна.
По-общ термин: ерове
Автор: Андрей Бояджиев
Голяма носовка е прието в историята на българския език да се отнася към: 1. Звук. Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC). 2. Буква. В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части, като първата е...
Автор: Андрей Бояджиев
Под надслова Закона градскаго главьі различньі вь четьірехьдесетехь гранхь е поместен пълният славянски превод на Прохирона като 55-та глава в т. нар. сръбска редакция на Номканона от XIV Титула. Подобно оглавление на този византийски закон (законъ градьскыи – νόμος πολιτικός) не се среща в гръцката ръкописна традиция. Най-вероятно славянският книжовник е срещнал трудности при точното превеждане на πρόχειρος и затова го е предал съобразно близко звучащото πολιτικός.
Автор: Десислава Найденова
Дял от езикознанието, което изучава систематично съставните елементи на езика. В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса. Съществува различни видове граматики според целите на изложението. Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент. Нормативната граматика излага нормите на езика според това, което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори. Историческата граматика изучава езика в неговото развитие....
Автор: Андрей Бояджиев
Съвкупност от граматически форми, които изразяват дадено граматическо значение в морфологията и синтаксиса. Примери за граматически категории са: род, чиско, падеж, време, наклонение. Граматическите категории са основно средство за разпредялба на граматическите признаци според частите на речта или частите на изречението.
Автор: Андрей Бояджиев
Грамотата е официален документ с правен статут, създаден в канцелариите на българските владетели, с който обикновено се дават привилегии на отделни лица или институции, най-често църкви и манастири. В зависимост от вида на печата, който е прикрепен към нея, грамотата е моливдовул (с оловен), аргировул (със сребърен) или хрисовул (със златен). До момента няма данни за български грамоти от Ранното средновековие. Известни за осем, писани на български език – Ватопедска от 1230 г., дадена от Иван...
Автор: Деница Петрова
Гадателна книга, в която предсказанията се извършват според падането на гръм.Факторите, според които се извършва прогнозата, са: посока на гърма, позиция на небесните тела (напр. фазите на луната), съотнасяне на времето, в което е паднал гърмът към месец, ден или зодиакален знак и проч. Нерядко гадаенето по гръм се извършва по няколко признака, напр. комбинация от лунни фази и земетръс; от фази на луната и годишни месеци; от зодия и месец и т.н. Гръмникът е сред най-разпространените и най-рано...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова

д

Автор: Диляна Петрова-Банкова
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дателният падеж се употребява при насоченост, цел и собственост. Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу, послѣдовати комоу, грѧсти комоу). В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение), което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета, за който се извършва действието: Рече господь оученикомъ своимъ. Дати тебѣ. Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ, милъ, повиньнъ, подобьнъ, оугодьнъ, длъжьнъ, послоушливъ, вѣрьнъ,...
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Славянска конструкция, която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж. Примери: бъістъ же вънити емоу въ сънъмище; не бѣ имъ коли понѣ ѣсти; достоитъ емоу постити сѧ; добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти; ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ; мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ; ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ.
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Старобългарска синтактична конструкция, която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж, съгласувано с причастие. Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време, причина, условие или следствие. Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus).
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Конструкция, при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения): напоитъ въі чашѫ водъі. Това са глаголи като иꙁъбрати, поставити, положити, нарицати, сътворити, посълати и др.
По-общ термин: винителен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Канон, който се състои от две песни. Няма единно мнение в науката за произхода му. Според едни автори появата му е през VII–VIII век и е свързана с богослужебната практика през Великия пост, когато се изпълняват канониот три песни (т. нар. трипеснеци) в дните от понеделник до петък и канониот четири песнив съботните дни (четирипеснеци): в понеделник – първа, осма и девета песен, във вторник – втора, осма и девета песен, в сряда – трета, осма и девета песени т. н., а в събота – шеста, седма,...
Автор: Регина Койчева
Разподобяване на един или няколко сходни звука в рамките на фонетичната дума. Процесът е обратен на асимилацията.
По-общ термин: фонологични промени
Автор: Андрей Бояджиев
Съчетание в една сричка на гласна с преден (j) или заден глайд. Произлиза от гр. dis 'два пъти' и phthóngos 'звук'. Според съчетанието на двата елемента биват: а) възходящ, при който гласната е след глайда; б) низходящ, при който съчетанието е гласна + глайд.
По-общ термин: сричка
Автор: Андрей Бояджиев
Доксологичната формула е кратък израз на възхвала към Бога, с който обикновено се завършва молитва, църковно песнопение, проповед. Най-популярната формула, т.нар. Малко славословие, е общата възхвала на св. Троица: „Слава на Отца и Сина и Св. Дух сега, винаги и вовеки веков. Амин!” (грц.: Δόξα Πατρί και Υιώ και Αγίω Πνεύματι, και νυν, και αεί, και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.; лат. Gloria Patri et Filio et Spiritui sancto in sæcula sæculorum.) Тя се използва както в източното православие,...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дума, фраза, синтактична конструкция, която се намира след глагола и чиято функция е да добави, допълни неговата семантична и граматична характеристика.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев

е

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието. Всяка църква е имала напрестолно евангелие, по възможност украсено, което се изнася при Малкия вход на службата. Според типика (#) четивата от евангелията се четат след апостолските перикопи по време на литургията, както на големи празници на утренята и в редица други случаи. Гръцките и славянски евангелски ръкописи са няколко типа: 1. Четириевангелие (=тетраевангелие) (#) 2. Изборно евангелие (=апракос) – с четива за...
Автор: Маргарет Димитрова
Евергетидският типик е  църковно-богослужебна книга, съдържаща указания за реда и начина на извършване на богослужението и правилата за монашеския живот в манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан през 1049 г. край Константинопол. Запазен е в ръкопис от началото на ХІІ в. (Athen. gr. 778). Както повечето типици, се състои от две части. Първата от тях определя реда на манастирския живот и дава указания за денонощните служби, а втората съдържа Синаксара с описанията на...
По-общ термин: типик
Автор: Радослава Станкова
Основна богослужебна книга в православната църква, която се е използвала от свещенослужителите. Съдържа молитвите за общественото и частното богослужение.  В молитвите за общественото богослужение влизат трите литургии – Василиева света литургия, Златоустова света литургия и Литургия на преждеосветените дарове, приписвана на Григорий Двоеслов, а в някои ръкописи, създадени в провинциална среда – на Епифаний Кипърски. Частта за общественото богослужение съдържа и допълнения за венчание на...
Автор: Станка Петрова
Екзегеза означава тълкуване, обясняване на даден авторитетен, свещен обикновено текст (напр. в палеославистични и византистични изследвания обикновено се има предвид на библейския текст), разясняване на смисъла му, изваждане на дълбоките, скритите значения, извличане на посланията на текста. Практиката на тълкуване на Стария завет се поражда още в еврейска среда – целта е била да се запазят свещените писания и да им се дава вярно тълкувание. Текстове, които тълкуват Свещеното писание, се раждат...
Автор: Маргарет Димитрова
Екземплум (букв. ‘пример’) е възприеман като истинен кратък разказ, онагледяващ морална поука, мисъл или събитие. Функциониращ въз основа на приликата и сравнението, примерът може да бъде позитивен или негативен. Той произхожда от античната ораторска практика и е широко използван и през Средновековието, особено в латинската литература, където възникват множество сбирки от екземпла. С тяхна помощ проповедниците украсяват своите слова, като използват занимателните текстове за да илюстрират...
Автор: Ана Стойкова
Заглавие: Леонъ и Константин вѣрнаꙗ ц(а)рѧ Начало: Вл(ады)ка и творець всѣхъ б(ог) Византийски законодателен сборник, включващ подбор от най-важните действащи към момента на нейното създаване норми (промулгирането на този закон се отнася към 726, 741 г. и се приписва на Лъв ІІІ Исавър и сина му Константин) на частното и наказателното право, разделени в ХVІІІ титула като специално внимание е отделено на семейното и наследственото право. Един от основните й извори е Юстиниановият корпус, но за...
Автор: Десислава Найденова