Вие сте тук
Термини
Показване на 31 - 60 от 506 резултата
а
1. Прозодичен надреден знак, бележещ липса на вокал. Употребява се в екфонетичната нотация. Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу.
2. Знак с подобна форма, но с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж. изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост.
3. Знакът може да означава и наличие на палаталност на съгласната (меглец в старобългарски).
Кратък мъдрословен жанр в диалогична форма, основан на остроумно възражение, изказано от известно лице в подходящ момент. Ключови елементи в изграждането на текста са уместността на отговора, съответствието на реч и ситуация, както и авторитетът на името, произнесло мъдрите думи. Апофтегмата се сближава с анекдота, доколкото и в двете жанрови форми е отразена кратка история, но водещо за апофтегмата е запомнящото се изказване, докато за анекдота е важна запомнящата се случка. Нерядко с...
1. Вж. кодикология
2. Спомагателна историческа дисциплина, занимаваща се с издирването, описанието и изданието на писмените извори. Археографията в този смисъл е тясно свързана с палеографията и дипломатиката.
Архетип се нарича най-древното свидетелство за група преписи, в които е запазен текстът. Архетипът представлява първообраз на текста, от който се е развила ръкописната традиция – преписи на текста, редакция (редакции) на текста, компилация (компилации). Всички текстологически школи са единодушни, че една от задачите на текстологията е да установи най-близките архетипи на произведенията (на групите преписи и редакциите) и според тези архетипи да възстанови архетипа (архетипите) на традицията на...
По-общ термин: препис
Фонологическо изменение, при което един звук се уподобява на съседния. Различават се частична асимилация, известна също като акомодация (рус. аккомодация, нем. Anähnlichung, англ. accommodation и пълна (рус. полная ассимиляция, нем. vollständige Assimilation, Angleichung, англ. assimilation, equalisation). По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна.
Bibliography of Linguistic Literature.
По-общ термин: фонологични промени
От лат. affigere 'прикрепям'. Общо наименование на всички морфеми, с изключение на корена. Служебна морфема, която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата). В зависимост от това, къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата), инфикс (в средата на корена или основата), суфикс (в края на корена или основата), циркумфикс (от двете страни на корена или основата), симулфикс (замества една или повече фонеми в корена или основата).
Bibliography of Linguistic...
б
Вж. повествователна литература
Терминът има две значения:
а) Всеки един от 12-те поетически текста, включени в Свещеното писание (10 в Стария и 2 – в Новия Завет). В числото им не влизат ветхозаветните псалми, събрани в книгата Псалтир.
б) Всяко едно от деветте песнопения (в древност броят им е варирал), чиито текстове са заети (в пълен или съкратен вид) от библейските песни(в първото значение на термина). Обхващат следните пасажи от Свещеното писание:
1. Изход 15: 1–19 (Първа песен на Моисей),
2. Второзаконие 32: 1–43...
Пряко или опосредствано позоваване на текст от Свещеното писание (книги от Новия завет: Евангелия, Деяния на апостолите, Послания на апостолите, Откровение на Йоан Богослов или книги от Стария завет: Битие, Изход, Псалтир, книги Царства, Йов, Притчи Соломонови, Песен на песните, пророчески книги – Даниил, Исайя, Йеремия, Йезекиил и др.), което представлява задължителна и неотменна част на средновековния текст. Служи като авторитетна опора на цялото произведение, доказателство за истинността на...
В химнографията – всеки един от поредицата тропари, която се изпълнява по време на Литургията и някои други служби заедно със стиховете от т. нар. Блаженства (Мт. 5:3–12), откъдето идва името на този вид строфи. Стиховете от Блаженствата и вмъкнатите помежду им тропари се изпълняват антифонно (във вид на диалог между две групи певци или между четеца и певците) и съставят III-ия литургиен антифон, който следва след първите два антифона, съставени по текстове от изобразителните пс. 103 и 145....
По-общ термин: тропар
(прил. име) Има два типа употреби:
1. Който се отнася до или е посветен на Света Богородица.
2. (в субстантивирана функция) Тропар, тематично посветен на Света Богородица. Обикновено последният от всяка поредица свързани помежду си тропари (от дадена песен на канон, от цикъл блажени и др.)е богородичен, а при тропарите за сряда или петък, когато се почитат Христовите страдания – кръстобогородичен.
Текст:
Богородичен от седма песен на четирипеснеца от Константин Преславски за събота от...
Богослужебен химнографски сборник с песнопения в чест на Света Богородица. Ядро на книгата са 56 богородични канона, подредени по модела на Октоиха: по седем канона за всеки от осемте гласа, като в рамките на всеки глас има по един канон за всеки от седмичните дни. Тази подредба е причината някои изследователи да разглеждат Богородичника като разновидност на Осмогласника. Каноните се изпълняват ежедневно по време на повечерията. Сборникът може да съдържа и други творби: още канони и стихири в...
Богослужебните книги са ръкописи, предназначени за богослужебна употреба в църковния ритуал. Те съдържат текстове, които обслужват ежедневното, седмичното и празничното богослужение на подвижния и неподвижния (календарния) цикъл на църковната година (която започва от 1 септември). Тези книги са от първите преведени от гръцки език още в най-ранния период на християнизация на славяните.
Делят се на два основни дяла – библейски и небиблейски.
Библейските богослужебни книги съдържат текстове от...
Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина: 1. чрез форми за сегашно време, главно чрез глаголи от свършен вид. При този вариант семантиката на времето произтича от контекста. Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни. Известно е като просто бъдеще време. 2. чрез описателни форми, които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти, хотѣти с инфинитива на глагола. В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи, които се спрягат: имамь...
По-общ термин: време на глагола
Минало действие, което е предстояло да се извърши след друг минал момент. В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол: хотѣахъ сътворити 'щях да направя'.
По-общ термин: време на глагола
Бъдеще предварително време означава действие, което ще се извърши преди друго бъдещо действие. В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти: бѫдѫ, бѫдеши и т.н. с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол: бѫдѫ видѣлъ, бѫдѫ глаголалъ.
По-общ термин: време на глагола
Писмо, при което буквите се свързват една с друга. При това свързване буквите променят своята форма – липсват ограничителните чертички, при свързването се появят точки и удебелявания. При бързописа се наблюдават разлики между изписванията на гласните и малките букви. Често бързописното писмо е наклонено. Този начин на изписване е предтечата на нашето съвременно ръкописно писмо.
в
Декоративно писмо, наричано също вяз (рус. Вязь) или лигатуршрифт (нем. Ligaturschrift). Използва се за изписване на заглавията в ръкописите като единен орнамент чрез сложна система от съкращения, лигатури и запълващи междубуквените пространства украшения с геометрични, растителни, а в някои случаи и антропоморфни мотиви. В българската традиция се срещат три стила на везаното писмо – природен, геометричен и среден южнославянски.
Първият дял от всекидневния богослужебен цикъл, отслужван около залез слънце. Времето за изпълнението на вечернята варира в зависимост от продължителността на деня през различните периоди на годината. Установяването ѝ като начало на службата се опира на Книга Битие, според която шесте дни от сътворението на света започват от вечерта ("Биде вечер, биде утро – ден един." Бит.: 1:5; "Биде вечер, биде утро – ден втори." Бит. 1: 8 и т.н.). Възприемането на вечернята като начало на ежедневния...
Падеж, който старогръцките граматици са считали, че указва на крайната цел или резултата от действието. Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта, който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие. С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение. Допълнение във винителен падеж изискват глаголите: слъішати, благодарити. Може да означава време и мярка: еште мало врѣмѧ съ вами есмь; прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ....
По-общ термин: падеж
Гласна, която се произнася в повдигната предна и отпусната задна част на езика.
По-общ термин: гласна
Буквените елементи (черти), които се изписват отвесно на хоризонталните редове, определени от линирането заемат пространство, което се определя като височина (h). Височината на буквата заема до три четвърти от височината на един линиран ред, който е определен от двете паралелни и хоризонтални линии, разчертани предварително върху листа. Всъщност горната от мислените оси (две или четири), по които се разполагат морфологичните елементи, атрибутиращи уникалността на буквения знак, е тази, която...
Момент, към който говорещият отнася действието, изразено с глагола.
По-общ термин: граматически категории
Регресивна промяна по признака предност в праславянски, която обхваща веларните съгласни k, g, x, когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд). За разлика от първата палатализация тук участват само предните гласни ѣ и и, които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите. Резултатът от изменението е, че k → ц, g → ꙃ (а след това се променя в ꙁ), а x → с. Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на...
По-общ термин: палатализация
Бележки, оставени в ръкописите от по-късни притежатели или ползватели на книгата. Имат разнообразен тематичен и съдържателен характер: имена за помен, споменаване на природни явления и бедствия, исторически събития, бележки за подвързване на книгата, за покупки и продажби, за лични радости и скърби и много други. Съдържат ценен езиков материал. За разлика от бележките на книжовниците не се отличават с нормираност във формално и палеографско отношение. Сходни по предназначение и съдържание са...
По-общ термин: приписка
Вид местоимение, което посочва на самото действащо лице и играе роля едновременно на субект и на обект на самото действие. Възвратните местоимения са два вида: възвратно лично и възвратно притежателно. Възвратното лично местоимение няма форма за им. п., мн. и дв. ч. Най-честите форми на това местоимение в старобългарски са при глаголи и са във вин. или дат. п.
По-общ термин: местоимение
Повишение на гласния тон. Често е свързано с незавършеност на изказването, с въпрос или с неувереност.
По-общ термин: интонация
С въпросителните местоимения се пита за лица, предмети, начин, качества, количества, принадлежност. В старобългарски те са: къто (лица), чьто (предмети), къіи, каꙗ, кое (лица); какъ, кака, како (начин); каковъ, какова, каково (качества); коликъ, колика, колико (количества); чьи, чиꙗ, чие (принадлежност). Промяната по склонение на въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда.
По-общ термин: местоимение
Своеобразен жанр, изграден от въпроси и отговори. Състои се от множество преводни, компилативни и оригинални съчинения в областта както на екзегетиката, така и на катехетичната литература и апокрифите. Още пр. Хр. се е утвърдила като интерпретация на иносказателния смисъл на свещените текстове. Има сходни образци в античната и в юдейската традиция. Някои изследователи обясняват произхода на въпросо-ответната литература с "анкетите" във връзка с ересите през ІІІ-ІV в., а други - с необходимостта...