Вие сте тук

Термини

а

Вж. кодикология.
Автор: Андрей Бояджиев
Архетип се нарича най-древното свидетелство за група преписи, в които е запазен текстът. Архетипът представлява първообраз на текста, от който се е развила ръкописната традиция – преписи на текста, редакция (редакции) на текста, компилация (компилации). Всички текстологически школи са единодушни, че една от задачите на текстологията е да установи най-близките архетипи на произведенията (на групите преписи и редакциите) и според тези архетипи да възстанови архетипа (архетипите) на традицията на...
Автор: Анисава Милтенова
Фонологическо изменение, при което един звук се уподобява на съседния. Различават се частична асимилация, известна също като акомодация (рус. аккомодация, нем. Anähnlichung, англ. accommodation и пълна (рус. полная ассимиляция, нем. vollständige Assimilation, Angleichung, англ. assimilation, equalisation). По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна.
Автор: Андрей Бояджиев
От лат. affigere 'прикрепям'. Общо наименование на всички морфеми, с изключение на корена. Служебна морфема, която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата). В зависимост от това, къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата), инфикс (в средата на корена или основата), суфикс (в края на корена или основата), циркумфикс (от двете страни на корена или основата), симулфикс (замества една или повече фонеми в корена или основата).
Автор: Андрей Бояджиев

б

Вж. повествователна литература
Терминът има две значения: а) Всеки един от 12-те поетически текста, включени в Свещеното писание (10 в Стария и 2 – в Новия Завет). В числото им не влизат ветхозаветните псалми, събрани в книгата “Псалтир”. б) Всяко едно от деветте песнопения (в древност броят им е варирал), чиито текстове са заети (в пълен или съкратен вид) от библейските песни(в първото значение на термина). Обхващат следните пасажи от Свещеното писание: 1. Изход 15: 1–19 (Първа песен на Моисей), 2. Второзаконие  32: 1–...
Автор: Регина Койчева
В химнографията – всеки един от поредицата тропари, която се изпълнява по време на Литургията и някои други служби заедно със стиховете от т. нар. Блаженства (Мт. 5:3–12), откъдето идва името на този вид строфи. Стиховете от Блаженствата и вмъкнатите помежду им тропари се изпълняват антифонно (във вид на диалог между две групи певци или между четеца и певците) и съставят III-ия литургиен антифон, който следва след първите два антифона, съставени по текстове от изобразителните пс. 103 и 145....
По-общ термин: тропар
Автор: Регина Койчева
(прил. име) Има два типа употреби: 1. Който се отнася до или е посветен на Света Богородица. 2. (в субстантивирана функция) Тропар, тематично посветен на Света Богородица. Обикновено последният от всяка поредица свързани помежду си тропари (от дадена песен на канон, от цикъл блажени и др.)е богородичен, а при тропарите за сряда или петък, когато се почитат Христовите страдания – кръстобогородичен.   Текст: Богородичен от седма песен на четирипеснеца от Константин Преславски за събота от...
Автор: Регина Койчева
Богослужебен химнографски сборник с песнопения в чест на Света Богородица. Ядро на книгата са 56 богородични канона, подредени по модела на Октоиха: по седем канона за всеки от осемте гласа, като в рамките на всеки глас има по един канон за всеки от седмичните дни. Тази подредба е причината някои изследователи да разглеждат Богородичника като разновидност на Осмогласника. Каноните се изпълняват ежедневно по време на повечерията. Сборникът може да съдържа и други творби: още канони и стихири в...
Автор: Регина Койчева
Богослужебните книги са ръкописи, предназначени за богослужебна употреба в църковния ритуал. Те съдържат текстове, които обслужват ежедневното, седмичното и празничното богослужение на подвижния и неподвижния (календарния) цикъл на църковната година (която започва от 1 септември). Тези книги са от първите преведени от гръцки език още в най-ранния период на християнизация на славяните. Делят се на два основни дяла – библейски и небиблейски. Библейските богослужебни книги съдържат текстове от...
Автор: Радослава Станкова
Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина: 1. чрез форми за сегашно време, главно чрез глаголи от свършен вид. При този вариант семантиката на времето произтича от контекста. Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни. Известно е като просто бъдеще време. 2. чрез описателни форми, които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти, хотѣти с инфинитива на глагола. В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи, които се спрягат: имамь...
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев
Минало действие, което е предстояло да се извърши след друг минал момент. В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол: хотѣахъ сътворити 'щях да направя'.
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев
Бъдеще предварително време означава действие, което ще се извърши преди друго бъдещо действие. В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти: бѫдѫ, бѫдеши и т.н. с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол: бѫдѫ видѣлъ, бѫдѫ глаголалъ.
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев

в

Падеж, който старогръцките граматици са считали, че указва на крайната цел или резултата от действието. Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта, който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие. С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение. Допълнение във винителен падеж искат глаголите: слъішати, благодарити. Може да означава време и мярка: еште мало врѣмѧ съ вами есмь; прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ.
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Буквените елементи (черти), които се изписват отвесно на хоризонталните редове, определени от линирането заемат пространство, което се определя като височина (h). Височината на буквата заема до три четвърти от височината на един линиран ред, който е определен от двете паралелни и хоризонтални линии, разчертани предварително върху листа. Всъщност горната от мислените оси (две или четири), по които се разполагат морфологичните елементи, атрибутиращи уникалността на буквения знак, е тази, която...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Момент, към който говорещият отнася действието, изразено с глагола.
Автор: Андрей Бояджиев
Регресивна промяна по признака предност в праславянски, която обхваща веларните съгласни k, g, x, когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд). За разлика от първата палатализация  тук участват само предните гласни ѣ и и, които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите. Резултатът от изменението е, че k → ц, g → ꙃ (а след това  се променя в ꙁ), а x → с. Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на...
По-общ термин: палатализация
Автор: Андрей Бояджиев
Бележки, оставени в ръкописите от по-късни притежатели или ползватели на книгата. Имат разнообразен тематичен и съдържателен характер: имена за помен, споменаване на природни явления и бедствия, исторически събития, бележки за подвързване на книгата, за покупки и продажби, за лични радости и скърби и много други. Съдържат ценен езиков материал. За разлика от бележките на книжовниците не се отличават с нормираност във формално и палеографско отношение.
Автор: Диляна Радославова
Вид местоимение, което посочва на самото действащо лице и играе роля едновременно на субект и на обект на самото действие. Възвратните местоимения са два вида: възвратно лично и възвратно притежателно. Възвратното лично местоимение няма форма за им. п., мн. и дв. ч. Най-честите форми на това местоимение в старобългарски са при глаголи и са във вин. или дат. п. 
Автор: Андрей Бояджиев
С въпросителните местоимения се пита за лица, предмети, начин, качества, количества, принадлежност. В старобългарски те са: къто (лица), чьто (предмети), къіи, каꙗ, кое (лица); какъ, кака, како (начин); каковъ, какова, каково (качества); коликъ, колика, колико (количества); чьи, чиꙗ, чие (принадлежност). Промяната по склонение на въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда.
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Своеобразен жанр, изграден от въпроси и отговори. Състои се от множество преводни, компилативни и оригинални съчинения в областта както на екзегетиката, така и на катехетичната литература и апокрифите. Още пр. Хр. се е утвърдила като интерпретация на иносказателния смисъл на свещените текстове. Има сходни образци в античната и в юдейската традиция. Някои изследователи обясняват произхода на въпросо-ответната литература с "анкетите" във връзка с ересите през ІІІ-ІV в., а други - с необходимостта...
Автор: Анисава Милтенова

г

Гадаенето по Псалтир е едно от проявленията на библиомантията. Предсказанието се извършва като се изложи проблем или се зададе въпрос, а отговорът се получава чрез отваряне на произволна страница от Псалтира и прочитане и тълкуване на отделен псалм. Псалмомантията няма античен произход, но използва древен принцип на предвещаване - съществували са идентични методи за гадаене по Омировите „Илиада” и „Одисея” или Вергилиевата „Енеида”. Това е практика, разчитаща на случайността, а не на фиксирана...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Гадателните книги представляват прогностични текстове, в които според природни и психосоматични явления се предвещават обществени събития, състояния на околната среда, климат, стопанска дейност, реколта, бит и индивидуална съдба на човека и т.н. Структурата им е проста (двусъставна) – задължителните компоненти са условието, т.е. признакът, по който се извършва предвиждането на резултата, и прогнозата. Съществуват варианти, в които вместо условия са използвани въвеждащи изрази, като към...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Преводни и преводно-компилативни творби, в които се съдържат сведения по средновековна география. Поради неразчленимостта на художественото (образното) и научното (логическото) мислене в средновековната епоха те представляват научно-художествени съчинения, в които познанията, почерпани чрез византийски източници от антични и патристични автори и от непосредствени наблюдения, са подчинени на християнския символизъм и алегоризъм. В географските съчинения се разглеждат теоретично-богословски...
Автор: Анисава Милтенова, Мая Петрова-Танева
Част на речта, която означава действиe или състояниe. Притежава морфологичните категории  лице, число, време, наклонение, вид действието, залог. От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми — причастия. Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1., 2. и 3. лице ед. мн. дв. ч. При повелителното наклонение тези форми са по-малко. Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение 'дума, слово'. Старият термин е рѣчь.
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Първата славянска писменост, създадена от св. Константин-Кирил Философ през 863 г. с мисионерска цел. Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул. Предполага се от малко по-малко по-късни източници („За буквите“ на Черноризец Храбър) от края на 9.-началото на 10. век, че е съдържала 38 букви: 24, които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14, които отразяват славянските фонетични особености. В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни, а в края ѝ, след...
Автор: Андрей Бояджиев
Значение в химнографията: Мелодическа парадигма, в рамките на която се композира и изпълнява дадено песнопение. Най-често едно песнопение е написано на един определен глас, който не бива да се заменя от друг. Съществуват обаче и малък брой песнопения със сложна композиция, в която последователно са съчетани много гласове. В химнографията се използват 8 гласа – четири основни и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’), производни от основните. Вж. също Плагален глас....
Автор: Регина Койчева