Вие сте тук

Термини

х

Хронографът е сборник с исторически текстове, разпространен в средновековната руска книжнина. Представлява обширен летописен свод, в който историческото развитие на русите и на южните славяни е представено като част от световната история. Хронографът следва руската историко-летописна традиция, започнала с Повесть временных лет, наричана още Начална руска летопис. По подобие на билейската история изложението е структурирано по царства – проследява се историята на старозаветните царства, на...
Автор: Деница Петрова

ц

Книга – продължение на Постния триод. Съществуват две текстологични разновидности: а) Едната съдържа изменяемите богослужебни текстове за подвижните празници от Лазаровден и Цветница (откъдето произлиза славянското наименование Цветен триод) до Неделя на всички светии. б) Другата обхваща текстовете на службите за периода от Пасха до Неделя на всички светии, който включва и празника Петдесетница (откъдето произхожда гръцкото име на книгата – сравни гр. Πεντηκοστή ‘Петдесетница’).
Автор: Регина Койчева
1. Разновидност на музикалното (тоническо) ударение, която се проявява във възходящо и низходящо движение на тона. 2. Диакритичен знак, поставян над букви за гласни, напр. при знака за а – â.
Автор: Андрей Бояджиев

ч

Книга, която съдържа основните текстове, предназначени за изпълнение на различните служби от денонощния богослужебен цикъл – първи, трети, шести и девети час (откъдето произлиза наименованието „Часослов”), вечерня, повечерие, полунощница, утринна и изобразителни. Към това текстово ядро могат да бъдат прибавени и различни допълнения – отпустителни тропари, молебни канони и др. Произходът на книгата се свързва със св. Сава Освещени (палестински подвижник от VI в.). В ръкописната традиция...
Автор: Регина Койчева
Граматически значими части, на които се разделя изречението при синтактичен анализ. Тези могат да бъдат както отделни думи, така и словосъчетания, т. е. групи от синтактично свързани думи. В традиционния синтаксис обикновено сред частите на изречението се отделя група на подлога и група на сказуемото, свързани с предикативна връзка. Подлогът и сказуемото в контекста на традиционната граматика се наричат главни части на изречението. Другите се обособяват като второстепенни. Това са: определение...
По-общ термин: синтаксис
Автор: Андрей Бояджиев
Лексикална, семантична и граматична класификация на думите, която обединява техните понятийни класове и граматични категории. Традиционно в старите граматики те се делят на 8 части: съществително име, прилагателно име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз и междуметие. В повечето съвременни граматики към тях се добавят класовете на числителните имена и частиците. Bibliography of Linguistic Literature. DBPedia.
Автор: Андрей Бояджиев
Неизменяема част на речта, която променя смисъла на основните думи или на цялото изречение. Някои частици могат да се свържат по-тясно с някоя дума и да станат нейна неотменима част. Примери за частици в старобългарски са: же (играе роля на усилителна частица и слаб адверзативен съюз), се 'ето', ли 'ли', еда 'нима', еи 'да', не, ни.
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Терминът се извлича от граматическия трактат на Черноризец Храбър (последна четвърт на X в.) “За буквите” и означава способ за писане чрез определен тип знаци (постоянни смислово-различителни фигури), които авторът, основавайки се на различни гръцки извори, определя като “черти” и “резки”. Вертикалните или наклонени черти (стълбове, хасти) в морфологията на буквата, които определят, нейната позиция върху хоризонталната линия на реда, а в други случаи – и нейните конструктивни възможности за...
Автор: Елена Коцева, Андрей Бояджиев
Агиографски календарен сборник с устойчив или относително устойчив състав, който съдържа текстове за богослужебно и небогослужебно четене ‒ пространни жития и мъчения, разкази за намиране или пренасяне на мощи, слова за големите християнски празници, поучения и др., но като цяло преобладава наративното повествование. Подборът на включените четива отговаря на изискванията на действащия църковен устав, а подредбата им следва последователността на неподвижните празници в църковния календар....
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник, съдържащ жития и слова за неподвижните празници, разположени в рамките на цялата календарна година. В зависимост от обема на обхванатия материал той може да бъде изборен (най-често в един том) или да представлява комплект от няколко тома (за полугодие, за четири, три или един месец).
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник, съдържащ подбрани жития и слова за отделни църковни празници, структурирани в календарен ред. Селекцията на текстовете може да зависи от различни фактори – предпочитания на съставителя, локална традиция, промени в типика и църковния календар, налични или достъпни извори и др.
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник от пространни жития и слова, структуриран според Йерусалимския устав, включващ текстове, редактирани или преведени след края на XIII в. Терминът „новоизводен” е условен и маркира рязката промяна на календарните сборници през втората половина на XIV в., обусловена от замяната на Студийския с новия Йерусалимски устав и от повишените естетически критерии за художественост и риторичност към използваните в манастирското и църковно богослужение проповеди и похвали....
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник с жития и слова,  който включва както староизводни, така и новоизводни преводи и отразява прехода между староизводните и новоизводните състави. В много случаи поместените староизводни жития са в редактиран вид.  
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Чети-миней, представляващ свод от агиографски четива (жития, мъчения, слова), възникнали по различно време и обединени с цел да бъде покрит по-плътно църковния календар с текстове за повечето дни в годината. Най-известният пример за подобна сбирка са Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1482-1563). Агиографски сводни чети-минеи се появяват в сръбската книжовна традиция през XVII в. Такива са например Рс 59 от Нациналната библиотека на Сърбия („Панигирий на грешния Димитър“) и Аверкиевите...
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник от жития и слова за неподвижните празници от годината, чието ядро включва основно преводни текстове от дометафрастов тип, възникнали в периода от IX до XII-XIII в., често допълнени с оригинални творби на старобългарски писатели. Структурата и съдържанието на староизводния чети-миней са съгласувани със Студийския устав. За първоначалния вид на староизводните чети-минеи информация дават техните преписи от XIV в. (запазени в две отделни редакции), които продължават...
По-общ термин: чети-миней
Автор: Мая Петрова-Танева
Четириевангелие (=тетраевангелие) – съдържа четирите евангелия по реда: синоптичните евангелия на Матей, Марко, Лука, и накрая евангелието на Йоан. Четивата следват по реда си, едно след друго, както са написани самите евангелия (in continuo). Използвало се е не само за четене, но и в богослужението, като обикновено чрез рубрики/ литургически указния са отбелязани началата и краищата на четивата (= перикопите), които се четат в църквата по време на богослужение. Понякога този тип ръкописи...
Автор: Маргарет Димитрова
Канон, който се състои от четири песни. Появата му е свързана с богослужебната практика през съботните дни на Великия пост, когато се изпълняват канони от четири песни – шеста, седма, осма и девета.
Автор: Регина Койчева
Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Дума, която означава броя или числения ред на нещата. Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива, които се променят като прилагателни и такива, които се променят като съществителни. Според функциите се делят на числителни бройни, числителни редни, събирателни, дробни. Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви, върху които има изписана чертица (титло). Числителните от 11 до 19 са словосъчетания, чиято главна...
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Редните числителни показват реда и мястото на нещата и хората.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Граматическа категория, която се основава на количествените отношения и в зависимост от употребата за единичен предмет или понятие (единствено число) или за повече обекти (двойствено число, тройствено число, множествено число). Обхваща всички изменяеми части на речта: съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи. В старобългарски са съществували три числа: ед., мн. и дв. ч., които са се проявявали с особени форми в парадигмите на глаголите, съществителните, прилагателните,...
Автор: Андрей Бояджиев
Морфологичен показател за определеност при имената. Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името. В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т-, -в- и -с-. Още в старобългарски се откриват наченките на този процес, по-късно, в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести. Срв. жена та → жената, мѫжь тъ → мѫжьтъ (мъжът).
Автор: Андрей Бояджиев
Чудо е агиографски наративен жанр, разказващ за свръхестествено действие на светец, чийто обект е отделният обикновен човек. Докато житията, словата и службите се пишат за нуждите на богослужението или по повод на събития, свързани с мощите на светеца, чудесата възникват като разкази за случки, при които се проявява неговата боговдъхновена сила. Модел на тези наративи са извършените от Христос чудеса, за които разказват Евангелията. Съществуват два типа чудеса: такива, които светецът извършва...
По-общ термин: житие
Автор: Ана Стойкова

ш

1. Библейският разказ за шестте дни на Сътворението, който се намира в първите две глави от библейската книга Битие. 2. Шестоднев служебен – вж. Октоих. 3. Жанр от средновековната християнска литература с тълковен характер, основан върху библейския разказ за Сътворението на света в шест дни,. Шестодневите представляват коментар или разширен разказ с богословско-философски характер, който има за цел да обясни устройството на Вселената от гледна точка на християнството като отражение на невидимия...
Автор: Ана Стойкова
Ширината на буквите (l) се определя от броя на морфологичните елементи, стъпващи на долния хоризонтален ред (линия), определен от линирането. В кирилицата широки са буквите: ж, ш, щ, ѫ, ѧ, ꙙ, . От лигатурен I-тип са: ѭ , ꙗ. Те се отличават с три или четири елемента във вертикална позиция (по височина) и толкова – по хоризонталата. Например м има три хоризонтални позиции, идентични с посочените букви и се употребява както в текстовете, така и в сигналните шрифтове, каквито са големите инициали...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Шрифтовете писмо са комплекти от конгруентни знаци (фигури), под които са стилизирани буквени и небуквени знаци. Тяхната употреба зависи преди всичко от съдържанието на текста и предназначението на кодекса, а изследването им или отчитането им свързва основни палеографски и кодикологически характеристики. За гръцкото писмо от византийската епоха подобен подход е приложен към евангелия, апостоли, псалтири, сборници от наративни текстове. Имплицитно връзката между шрифтови комплекти, съдържание и...
Автор: Елена Коцева
Терминът обединява разновидностите от шрифтове (графичен облик или цвят; орнаментиране или постоянна позиция), които се употребяват: а) за изписване на заглавията; б) за отбелязване начала в текста: встъпление (инициал); абзац (в наративите); вътрешно членение на евангелските, апостолските и паримийните перикопи; началото на срофа в химнографските текстове; в) литургически указания; г) числа; д) приписки (бележки). P. Canart  приема термина от H. Hunger. В славянската палеография М....
По-общ термин: шрифтове
Автор: Елена Коцева

я

1. Ниска предна гласна в старобългарски. По височина съответства на а. Произхожда или пряко от инд. дълго e или е резултат на монофтонгизацията на праславаянските дифтонги *oj, *aj, чийто резултат е също дългата гласна e. 2. Наименование на буквата, която предава тази гласна. В кирилицата ѣ. В глаголицата ⱑ.
Автор: Андрей Бояджиев