Вие сте тук
Термини
Показване на 451 - 480 от 506 резултата
ф
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Сбирки със сентенции, апофтегми, анекдоти и поучения, съставени от монаси и предназначени за монашеска аудитория. Тяхната мъдрост е е почерпана преди всичко от патериците, от аскетическите capitula (главизни), житията на светците и големите класици на византийската духовност. Доникейски автори почти липсват в съдържанието им, а от златния ІV в. на християнската мисъл присъстват най-вече св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики.
Средата на ХІ в. се сочи като време на поява и разцвет на...
По-общ термин: флорилегий
Сбирки от сентенции, апофтегми и кратки поучителни извлечения с християнски и античен произход. Подборът на християнските кратки жанрове на мъдростта в тях е базиран на вече готови корпуси като дамаскиновите флорилегии, а езическите ползват Стобей (V в.), т.нар. гномически поети като Менандър, Мосхион, Теогнис, седемте мъдреци и др. Към важни ръкописни сбирки, които служат за градиво на светските подбори, могат да се добавят и Gnomologium byzantinum [познат още като Демокрит-Изократ-Епиктет],...
По-общ термин: флорилегий
Фонемата (от гр. φώνημα `звук`) е най-малката звуково неделима смислоразличителна част от думите и морфемите. В речта всяка фонема е представена с различен брой звукове, които се наричат варианти (алофони). При замяната на една фонема с друга се получава друга дума – напр. `бал`, `бял`, `бил` и т. н.
Bibliography of Linguistic Literature
По-общ термин: фонология
Фонетиката е езиковедска дисциплина, която изучава звука, неговия строй, както и звуковите промени в думите. Тя може да бъде описателна (синхронна), историческа (диахронна, еволютивна), сравнителна (компаративна), съпоставителна (контрастивна) и др. От гледна точка на подходите на изучаването може да се дели на артикулационна и акустична.
Bibliographi of Linguistic Literature
Фонологията е езиковедска дисциплина, която се занимава с изучаването на организацията и употребата на фонемите в естествените езици.
Bibliography of Linguistic Literature
1. Част от ръкопис (кодекс), който е запазен частично. Много често по време на събираческия период (XVIII – XIX в.), когато са се формирали съвременните сбирки в различните книгохранилища и архиви от средновековните кодекси са били отделяни различни части. В славянската традиция най-много фрагменти се съхраняват днес в сбирките на Порфирий Успенски, Виктор Григорович, П. Сирку. Понякога части от един и същи ръкопис могат да се открият в няколко книгохранища и сбирки, както е случаят със...
х
Стилистична фигура (от гр. Χαῖρε), която се употребява като анафора. Терминът служи за означаване на изрази, в които се употребява радоуи сѧ в началото на възглас към възпявания обект.
Известен хайретизъм в православната традиция е например следният израз: Χαῖρε κεχαριτωμένη (Лука 1:28). Гр. Χαῖρε означава поздрав Здравей, както и Радвай се. Първото тълкувание е отразено от лат. превод Ave, a второто в славянския превод, запазен във всички редакции на Евангелието в православната традиция, както...
Гръцкото наречие hapax (веднъж, еднократно) се употребява в качеството на съществително, за да обозначи дума, израз, конструкция, срещана само веднъж.
Изпускане на цяла сричка в писмото. Грешка, при която от две съседни, най-често еднакви или подобни срички, се пише само едната.
Изпускане на еднакви или подобни срички, стоящи непосредствено една до друга.
В палеографските описания (предимно в България под френско влияние) терминът се употребява за заострените вертикални черти със засичане, които се употребяват в някои букви и в инициали.
Теоретична дисциплина за интерпретиране на древни текстове с оглед изясняване на тяхното съдържание, език, произход и специфика при превода на друг език. Терминът произлиза от грц. ἑρμηνεία, "тълкувание" (ἑρμηνεύω, „тълкувам“, „обяснявам“) и е въведен от Аристотел в заглавието на съчинението му "Περὶ Ἑρμηνείας". Свързва се с поверието за функциите на бог Хермес като изяснител, тълкувател, преводач на заповедите и желанията на Зевс и на останалите богове. Н. Шиваров (2005) посочва следните...
Дял от средновековната литература, който обхваща небиблейските песенни текстове, предназначени за изпълнение по време на богослужението. Думата „химнография” (гр. ὑμνογραφία) ‘песнотворчество’ произлиза от лексемите ὕμνος ‘химн, песен’ и γράφω ‘пиша’. В българската палеославистика като нейн контекстуален синоним се е наложило определението„песенна поезия” (нерядко с прибавени уточняващи определения от типа „църковна песенна поезия”, „богослужебна песенна поезия” и под.).
Строго погледнато, не...
Хипархетипът (от грц. ὑπό ‘под’ и ἀρχέτυπον, вж. архетип) е свидетелство за група преписи, в които е запазен текст, обединен от общи грешки, обща структура и общи четения. Ако при сравнението на всички свидетели напр. ABCDEF част от тях – ABCD се обединяват според текстологични признаци, но E и F се различават от тях, то ABCD имат общ хипархетип (α). E и F произхождат от друго разклонение на ръкописната традиция или от друг хипархетип(и) (β) или (γ). Хипархетипът представлява първообраз на...
Вид троп (тропа). Стилистично преувеличение на количествен признак или качество на лице, предмет или явление в прозата и поезията. Най-често с хиперболи се изразява качество или чувство на човек с помощта на предмети и явления от действителността, които носят внушение за сила, големина, власт и безкрайност.
Примери:
Тацѣми же оучении въ вѣрѫ вьсѧ наставлѣѧ. паче свѣтьлѣи ѣвлѣаше сѧ. дх͠овьноѭ силоѭ сиѣѧ паче слъньца. (Похвала за св. мъченик Димитър от епископ Климент 2008, 274).
Наста...
По-общ термин: тропи
Дума, която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части. Например растение е хипероним на множеството дърво, храст, трева. Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек, тигър, кон и т.н.
Хиперонимията е йерархично семантично отношение от типа клас-подклас, род към вид. Хиперонимните отношения обобщават връзките на цялото към частите. Хиперонимният ред растения, например, включва подкласовете дървета, храсти.
Дума, която е семантично подчинена на друга дума, и представя част от понятието на тази дума. Например бреза, бук са хипоними на дърво.
Лексика, структурирана според семантичната група на хипонимите.
Връзки, които обобщават отношението на отделните части към цялото. Например бреза, бук, смърч са хипоними на родовото название дърво.
Сборник с устойчив състав, структуриран според подвижния (пасхалния, триодния) цикъл от църковния календар. Названието произлиза от от гр. ὁμιλία ‘беседа, разговор’ и се употребява като термин в научната литература, а не се среща като самоназвание в ръкописите.
Хомилиарът включва риторични проповеди за неделните дни и първостепенните празници от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии. В него се поместват слова от различни църковни автори, които могат да бъдат похвални,...
По-общ термин: риторика
Официален документ с голямо значение, издаден от средновековен владетел, чрез който се обнародват закони, скрепяват се международни договори, даряват се земи и имоти, гарантират се икономически или административни привилегии. Неговата автентичност и правна сила се удостоверяват чрез прикачен с шнур към долния му край златен печат на съответния владетел, откъдето идва и името на документа (от гр. χρυσός – злато, и лат. bulla/ гр. βούλλα – печат, пръстен-печат). По-маловажните грамоти имат...
По-общ термин: грамота
Повествователен исторически жанр на средновековната историография, имащ ансамблов характер (съчетание на данни от много и различни по жанр източници). В проза и в мерена реч. Обхваща събитията от Сътворението на света до времето на книжовника-съставител на хрониката. Изложението следва библейския модел. Описва се историята на народите от Близкия изток до раждането на Иисус, след което се проследява историческото развитие на гърците, на римляните до управлението на Константин Велики и на...
По-общ термин: исторически съчинения
Хронографът (книга) е сборник с исторически текстове, разпространен в средновековната руска книжнина. Представлява обширен летописен свод, в който историческото развитие на русите и на южните славяни е представено като част от световната история. Хронографът следва руската историко-летописна традиция, започнала с Повесть временных лет, наричана още Начална руска летопис. По подобие на билейската история изложението е структурирано по царства – проследява се историята на старозаветните царства,...
ц
Книга – продължение на Постния триод. Съществуват две текстологични разновидности: а) Едната съдържа изменяемите богослужебни текстове за подвижните празници от Лазаровден и Цветница (откъдето произлиза славянското наименование Цветен триод) до Неделя на всички светии. б) Другата обхваща текстовете на службите за периода от Пасха до Неделя на всички светии, който включва и празника Петдесетница (откъдето произхожда гръцкото име на книгата – сравни гр. Πεντηκοστή ‘Петдесетница’).
1. Разновидност на музикалното (тоническо) ударение, която се проявява във възходящо и низходящо движение на тона.
2. Диакритичен знак, поставян над букви за гласни, напр. при знака за а – â.
Ч
Часовете (I, III, VI и IX час) имат песенно и молитвено съдържание и влизат в ежедневното богослужение на Православната църква. Те се състоят от постоянни елементи – псалми (I час – 5, 89 и 100 псалом; III – 16, 24 и 50; VI – 53, 54 и 90; IX – 83, 84 и 85), тропари и молитви (Алфеев 2009: 260-261). Поместват се в Часослова (Часослов 1996: 79-100, 124-134). В днешно време обикновено не се включват в богослужението. I Час включва времето от 6.00 до 9.00 часа; III – от 9.00 до 12.00; VI – от 12.00...
По-общ термин: часослов