Вие сте тук
Термини
Показване на 421 - 450 от 506 резултата
т
Вж. свезка
Типикът (от гр. τύπος, ὁ – ‘модел, образец’) е църковно-богослужебна книга на Православната църква, в която в системен ред са поместени указания за реда и начина на извършване на църковните служби. Манастирските типици съдържат и раздел с общежителни правила за монасите (дисциплинарна част). Съдържа минейния и триодния цикъл на богослужение (календарния и подвижния празничен цикъл на църковната година) и допълнения (разпоредби за монасите, указания за свещенодействия, грамоти за дарения на...
Типикът на Великата църква „Света София“ в Константинопол е устав за мирски богослужения в катедралните храмове във Византия в периода до Х в. Той е устав на песенните последования, в него няма дисциплинарна част и са включени по-малко богослужебни последования: вечерня, бдение, утреня, литургия и трето-шести час, който се служел към обяд през св. Четиридесетница, когато няма литургия.
Мирският устав се отличавал с тържественост, входове, литии, песнопения, редуване на молитви с...
По-общ термин: типик
Надреният знак за съкращаване или за отбелязване численото значение на буквите се нарича титла или титло. Думата е гръцка по произход, свързва се със съкратения триезичен надпис на Разпятието на Исус Христос и се употребява еднозначно в гръцката, латинската и славянската християнски общности. Т. е права хоризонтална черта, която се поставя или над съкратеното място или покрива цялата съкратена дума (Листове на Ундолски). Обликът й се променя и след XII в. тя вече е с огънати надолу краища или...
По-общ термин: надредни знаци
Топосите (κοινοὶ τόποι, loci communes) представляват общи места в средновековните текстове, които се явяват в резултат на органичната зависимост на твореца от предходната традиция (корпуса на библейските книги, произведения на патристичните автори, видни византийски писатели и т.н.). Съществуването на топоси се корени във философско-естетическите принципи на средновековното изкуство (според Кр. Станчев): 1) принципът на двойното отражение при създаване на художествения образ, който се изгражда...
Характеризира типа история на текста. Функционира при текстологическото изследване и включва взаимоотношението между преписите, в които е засвидетелстван текста. Видове традиция на текста: затворена традиция, при която текстът е последователно предаден и сравнително точно запазен във всички преписи; фрагментарна традиция – с пропускане на части от текста; контролируема традиция – съпоставка (проверка) на текста по няколко преписа (източника); отворена традиция на текста – с вариативност и...
По-общ термин: текстология
Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци. При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта. Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация. В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф. Стойко Стойков (Стойков 2002), изработена за целите на Българския диалектен атлас.
Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо. Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница. При транслитерацията няма винаги пряка връзка между писмения знак и реалното изговор на звуковете.
Техника на записване и възпроизвеждане на текста. Функционира при текстологическото изследване на текста по всички налични преписи и отразява отношението между преписа и материалния му източник. Видове трансмисия на текста: пряка трансмисия, при която има точно възпроизвеждане на източника; изборна трансмисия, при която се пропускат части от текста; контаминирана трансмисия, при която се включва текст от друг източни (източници); косвена трансмисия – използване на източника за допълване на нов...
По-общ термин: текстология
Богослужебна книга с чинопоследованията (реда) за извършването ритуали за конкретни поводи или потреби в живота на християните (частно богослужение). Включва текстове, свързани с тайнствата Кръщение, Брак, Изповед, Миропомазване, Маслосвет и Ръкополагане, за извършване на опела, водосвети, литии, възпоминания и др., за изчитане на молитви за различни случаи (потрѣби) от църковната и битовата практика – при болести, освещаване, аграрна дейност и др., както и спомагателни текстове, като...
Гадателна книга, в която признакът, според който се предсказва, е потрепване на част от човешкото тяло. Прогнозите се отнасят както до здравословно и материално състояние, така и до най-общи формулировки като „добро”, „зло”, „успех” или „беда” или душевно разположение (радост, скръб, печал). Лявата и дясната трепваща част на тялото не са обвързани с тълкуване на лявото като носител на зло и респ. дясното – на добро вещание.
Трепетникът е преведен в България вероятно в края на ХІІІ в. или...
Богослужебна книга на православната църква, която съдържа песнопения за подвижните празници от църковната година. Обхваща периода от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии. Състои се основно от канони от три песни (трипеснеци). Названието му идва именно от жанровата форма “трипеснец” (гр. Τριώδιον), която е основен вид великопостно песнопение.
Химнографският материал за Триода се разделя на две части, които се поместват в две отделни богослужебни книги – Постен триод с...
По-общ термин: химнография
Канон, който се състои от три песни. Представителите на този жанр са предназначени за изпълнение през дните на Великия пост от християнския календар. В делничните дни на Поста (от понеделник до петък) се изпълняват трипеснеци, чийто състав зависи от конкретния ден на седмицата по следния начин: трипеснеците за понеделник са съставени от първа, осма и девета песен, за вторник – от втора, осма и девета песен, за сряда – от трета, осма и девета песен и т. н. Традиционно се приема, че първият автор...
(от грц. τρόπος ‘напев, мелодия’) Наименованието се употребява с три значения:
1. Еднострофична химнографска жанрова форма. В това свое значение терминът клони към родовото понятие за еднострофично песнопение. Видове тропари: блажен, ексапостиларий (светилен), икос, ипакои, кондак (в значението му на строфа), седален и др. В част от средновековните паметници стихирите също са наречени тропари.
2. Основната самостоятелна химнографска строфа от богослужебните текстове за определен празник, която...
Терминът представлява обобщаващо наименование на езиковите средства за образна реч (грц. τρόπος – начин на изразяване). Тропата възниква при съпоставяне на две явления, които имат сходни признаци и цели емоционално и експресивно въздействие върху читателя и слушателя. Историята на тропите е част от историята на риториката; според съвременната стилистика те се вписват в дяла на стилистичните фигури.
Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят...
1. Четириевангелие с тълкувания, като към всеки стих има тълкувания, обикновено обединени в катени. В славянската традиция е преведено тълкуванието на Теофилакт Охридски. Под влияние на тази традиция в четириевангелията се включват предговори от Теофилакт (англ. preface, немски Vorrede), а така също се включват списък на главите (нем. Kapitelregister, англ. Kephalaia), инструкции за четене (нем. Instuktionen, англ. instructions).
2. С термина се означава сборник, съставен от беседи върху...
Жанр на философската и богословската литература, представляващ екзегетичен текст, който изяснява съдържанието, смисъла, посланието на библейска(-и) книга(-и). Съществуват тълкувания както на Свещеното писание (Стария и Новия завет, Талмуда и Корана), така и на текстове, на които се приписва сакрално значение в рамките на философска школа и/или религиозна общност. Основата на жанра е в староеврейската традиция на тълкуване на свещените книги, както и в елинистическите коментари към философски...
Тълкувателното слово / беседа известно още като екзагетично (грц. ἐξήγησις - тълкуване, изложение) слово има за предмет християнската догматика и изяснява и тълкува текстовете на Светото Писание. Част е от реторическото ораторско изкуство. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и в извънкултова употреба за индивидуално четене. Беседата като литературен термин означава разговор под формата на диалог, който в контекста на...
По-общ термин: риторически жанрове
Календарен сборник с устойчив състав, руски по произход, който получава разпространение през XIV-XVII в. Съдържанието му се формира от преводни и оригинални съчинения: тържествени слова, поучения, наративи, посветени на определен църковен празник, жития на популярни светци, следващи църковния календар. Названието на сборника е разнообразно: Събрание святых словес на праздники Спасовы, Богородичны и иных святых многих; Соборник, иже наречеться сказания жития святых пророк и апостол и святых...
Кратък предговор към сборник или отделен текст, който описва накратко целите и характера на книгата / текста и начина на създаването им; в много случаи представя онзи, който е изиграл роля за тяхното създаване, като го обрисува накратко и показва заслугите му. Тържественотo встъпление се реализира в различни жанрови форми (поема, похвално слово, кратък меморативен наратив), макар по своята модалност, съдържателни белези, тон и стил да спада към риторическите форми / ораторската...
Риторически текст, посветен на светец, праведник или библейско събитие. Жанровите форми на средновековната тържествена ораторска проза са наследници на античния „епидейктичен/ представителен/тържествен род“. Характерното за тези слова е, че се четат в църквата за прослава на светец или на събитие, честващо се на определена дата от църковния календар. Образците на тържественото красноречие имат две църковнолитургически форми – похвалното и празничното слово. Сред тях словата са празници, и...
По-общ термин: риторически жанрове
у
1. Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение.
2. Обозначаване на това отделяне с особен знак в писмеността.
Вж. надредни знаци.
Украсата е добавяне на допълнителни графични и цветни (колоритни) ефекти към текста:
а) към някой от буквените елементи;
б) украсяване на цялата буква (инициал) като позиционен вариант;
в) включване на различни по мотиви, размери и връзка с текста орнаментални композиции;
г) включване на изображения, виж миниатюра; д) цветни фонове върху които се пишат заглавията.
Украсата на един ръкопис може да бъде сложна, разнообразна или разпределена в цикли, но в палеографското описание винаги се...
Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие. В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь, би, би, бимъ, бисте, бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие. Причастните форми са се изменяли по род и число, а глаголът се е менял по лице и число, например сътворилъ бимь 'бих направил'. Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист: бъіхъ сътворилъ. Към...
По-общ термин: наклонение
I. Кирилско писмо с ясни и четливи, правилни очертания на буквите (вж. буква; конгруентно писмо). С него са написани най-ранните кирилски епиграфски паметници и ръкописни книги. Уставното писмо се формира под влиянието на гр. унциал и на маюскула и се отличава със старателно изписване на буквените елементи, така че буквеният знак сам за себе си да може да бъде вписан в квадрат (ромб), правоъгълник (ромбоид) или окръжност. Подобно на унциала и маюскула уставното писмо може да бъде право или...
ф
Популярно богословско съчинение, съдържащо статии за реално съществуващи и митични животни, растения и камъни, чиито свойства и отличителни черти са разтълкувани в алегорично-символична форма като подобия на Христос, Църквата и християнския живот. Възникнал анонимно на гръцки език, Физиологът често се явява като псевдоепиграф. Известен е в три самостоятелни редакции: най-ранната и най-пространна от тях, наречена Александрийска, е възникнала в Александрия между средата на ІІ и началото на ІV в....
Финалните (доксологични, славословни) формули са кратки клиширани фрази или цели изречения, последната дума, на които е ‘амин'. Те се поставят в самия край на наративната средновековна творба, с цел да обозначат формално завършека на текста и да заявят силата на християнския бог. При все че са известни като доксологични/ славословни/ формули, финалните формули са само една специфична част от многообразието на славословия, засвидетелствано в християнската литература. В тези формули най-често се...
1. Външна флексия, вж. окончание.
2. Вътрешна флексия. Изразяване на граматически значения с помощта на изменение на кореновия състав.
Сборник (от лат. буквално “сбирка от цветя”, “цветосъбрание”), който представлява антология от извадки (ексцерпти) от произведенията на светите отци или откъси от класически християнски автори, предимно с екзегетично и дидактично съдържание. Терминът се използва за християнските антологии с догматичен характер за разлика от светските сбирки от гноми. Най-ранната същност на жанра е да се представят цитати от коментарите върху библейските книги, т.е. катени. По форма съществуват кратки флорилегии...
По-общ термин: сборник