Вие сте тук

Термини

ф

Сбирки със сентенции, апофтегми, анекдоти и поучения, съставени от монаси и предназначени за монашеска аудитория. Тяхната мъдрост е е почерпана преди всичко от патериците, от аскетическите capitula (главизни), житията на светците и големите класици на византийската духовност. Доникейски автори почти липсват в съдържанието им, а от златния ІV в. на християнската мисъл присъстват най-вече св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. Средата на ХІ в. се сочи като  време на поява и разцвет на...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Сбирки от сентенции, апофтегми и кратки поучителни извлечения с християнски и античен произход. Подборът на християнските кратки жанрове на мъдростта в тях е базиран на вече готови корпуси като дамаскиновите флорилегии, а езическите ползват Стобей (V в.), т.нар. гномически поети като Менандър, Мосхион, Теогнис, седемте мъдреци и др. Към важни ръкописни сбирки, които служат за градиво на светските подбори, могат да се добавят и Gnomologium byzantinum [познат още като Демокрит-Изократ-Епиктет],...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Най-малката звукова единица в езика, която играе смислоразличителна роля при думите и морфемите.
Автор: Андрей Бояджиев
1. Част от ръкопис (кодекс), който е запазен частично. Много често по време на събираческия период (XVIII – XIX в.), когато са се формирали съвременните сбирки в различните книгохранилища и архиви от средновековните кодекси са били отделяни различни части. В славянската традиция най-много фрагменти се съхраняват днес в сбирките на Порфирий Успенски, Виктор Григорович, П. Сирку. Понякога части от един и същи ръкопис могат да се открият в няколко книгохранища и сбирки, както е случаят със...
Автор: Андрей Бояджиев

х

Стилистична фигура (от гр. Χαῖρε), която се употребява като анафора. Терминът служи за означаване на изрази, в които се употребява радоуи сѧ в началото на възглас към възпявания обект. Известен хайретизъм в православната традиция е например следният израз: Χαῖρε κεχαριτωμένη (Лука 1:28). Гр. Χαῖρε означава поздрав Здравей, както и Радвай се. Първото тълкувание е отразено от лат. превод Ave, a второто в славянския превод, запазен във всички редакции на Евангелието в православната традиция, както...
Автор: Камелия Христова
Гръцкото наречие hapax (веднъж, еднократно) се употребява в качеството на съществително, за да обозначи дума, израз, конструкция, срещана само веднъж.
Автор: Андрей Бояджиев
Изпускане на цяла сричка в писмото. Грешка, при която от две съседни, най-често еднакви или подобни срички, се пише само едната.
Автор: Андрей Бояджиев
Изпускане на еднакви или подобни срички, стоящи непосредствено една до друга.
Автор: Андрей Бояджиев
В палеографските описания (предимно в България под френско влияние) терминът се употребява за заострените вертикални черти със засичане, които се употребяват в някои букви и в инициали.
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Теоретична дисциплина за интерпретиране на древни текстове с оглед изясняване на тяхното съдържание, език, произход и специфика при превода на друг език. Терминът произлиза от грц. ἑρμηνεία, "тълкувание" (ἑρμηνεύω, „тълкувам“, „обяснявам“) и е въведен от Аристотел в заглавието на съчинението му "Περὶ Ἑρμηνείας". Свързва се с поверието за функциите на бог Хермес като изяснител, тълкувател, преводач на заповедите и желанията на Зевс и на останалите богове. Н. Шиваров (2005) посочва следните...
Автор: Анисава Милтенова, Иван И. Илиев
Дял от средновековната литература, който обхваща небиблейските песенни текстове, предназначени за изпълнение по време на богослужението. Думата „химнография” (гр. ὑμνογραφία) ‘песнотворчество’ произлиза от лексемите ὕμνος ‘химн, песен’ и γράφω ‘пиша’. В българската палеославистика като нейн контекстуален синоним се е наложило определението„песенна поезия” (нерядко с прибавени уточняващи определения от типа „църковна песенна поезия”, „богослужебна песенна поезия” и под.). Строго погледнато, не...
Автор: Регина Койчева
Хипархетипът (от грц. ὑπό ‘под’ и ἀρχέτυπον, вж. архетип) е свидетелство за група преписи, в които е запазен текст, обединен от общи грешки, обща структура и общи четения. Ако при сравнението на всички свидетели напр. ABCDEF част от тях – ABCD се обединяват според текстологични признаци, но E и F се различават от тях, то ABCD имат общ хипархетип (α). E и F произхождат от друго разклонение на ръкописната традиция или от друг хипархетип(и) (β) или (γ). Хипархетипът представлява първообраз на...
Автор: Анисава Милтенова
Дума, която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части. Например растение е хипероним на множеството дърво, храст, трева. Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек, тигър, кон и т.н.
Автор: Андрей Бояджиев
Хиперонимията е йерархично семантично отношение от типа клас-подклас, род към вид. Хиперонимните отношения обобщават връзките на цялото към частите. Хиперонимният ред растения, например, включва подкласовете дървета, храсти.
Автор: Андрей Бояджиев
Дума, която е семантично подчинена на друга дума, и представя част от понятието на тази дума. Например бреза, бук са хипоними на дърво.
Автор: Андрей Бояджиев
Лексика, структурирана според семантичната група на хипонимите.
Автор: Андрей Бояджиев
Връзки, които обобщават отношението на отделните части към цялото. Например бреза, бук, смърч са хипоними на родовото название дърво.
Автор: Андрей Бояджиев
Подчинение, зависимост на едно изречение от друго.
По-общ термин: синтаксис
Автор: Андрей Бояджиев
Повествователен исторически жанр на средновековната историография, имащ ансамблов характер (съчетание на данни от много и различни по жанр източници). В проза и в мерена реч. Обхваща събитията от Сътворението на света до времето на книжовника-съставител на хрониката. Изложението следва библейския модел. Описва се историята на народите от Близкия изток до раждането на Иисус, след което се проследява историческото развитие на гърците, на римляните до управлението на Константин Велики и на...
По-общ термин: исторически съчинения
Автор: Деница Петрова
Хронографът е сборник с исторически текстове, разпространен в средновековната руска книжнина. Представлява обширен летописен свод, в който историческото развитие на русите и на южните славяни е представено като част от световната история. Хронографът следва руската историко-летописна традиция, започнала с Повесть временных лет, наричана още Начална руска летопис. По подобие на билейската история изложението е структурирано по царства – проследява се историята на старозаветните царства, на...
Автор: Деница Петрова

ц

Книга – продължение на Постния триод. Съществуват две текстологични разновидности: а) Едната съдържа изменяемите богослужебни текстове за подвижните празници от Лазаровден и Цветница (откъдето произлиза славянското наименование Цветен триод) до Неделя на всички светии. б) Другата обхваща текстовете на службите за периода от Пасха до Неделя на всички светии, който включва и празника Петдесетница (откъдето произхожда гръцкото име на книгата – сравни гр. Πεντηκοστή ‘Петдесетница’).
Автор: Регина Койчева
1. Разновидност на музикалното (тоническо) ударение, която се проявява във възходящо и низходящо движение на тона. 2. Диакритичен знак, поставян над букви за гласни, напр. при знака за а – â.
Автор: Андрей Бояджиев

ч

Книга, която съдържа основните текстове, предназначени за изпълнение на различните служби от денонощния богослужебен цикъл – първи, трети, шести и девети час (откъдето произлиза наименованието „Часослов”), вечерня, повечерие, полунощница, утринна и изобразителни. Към това текстово ядро могат да бъдат прибавени и различни допълнения – отпустителни тропари, молебни канони и др. Произходът на книгата се свързва със св. Сава Освещени (палестински подвижник от VI в.). В ръкописната традиция...
Автор: Регина Койчева