Вие сте тук

Термини

ф

Популярно богословско съчинение, съдържащо статии за реално съществуващи и митични животни, растения и камъни, чиито свойства и отличителни черти са разтълкувани в алегорично-символична форма като подобия на Христос, Църквата и християнския живот. Възникнал анонимно на гръцки език, Физиологът често се явява като псевдоепиграф. Известен е в три самостоятелни редакции: най-ранната и най-пространна от тях, наречена Александрийска, е възникнала в Александрия между средата на ІІ и началото на ІV в....
Автор: Ана Стойкова
Финалните (доксологични, славословни) формули са кратки клиширани фрази или цели изречения, последната дума, на които е ‘амин'. Те се поставят в самия край на наративната средновековна творба, с цел да обозначат формално завършека на текста и да заявят силата на християнския бог. При все че са известни като доксологични/ славословни/ формули, финалните формули са само една специфична част от многообразието на славословия, засвидетелствано в християнската литература. В тези формули най-често се...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
1. Външна флексия, вж. окончание. 2. Вътрешна флексия. Изразяване на граматически значения с помощта на изменение на кореновия състав.
Сборник (от лат. буквално “сбирка от цветя”, “цветосъбрание”), който представлява антология от извадки (ексцерпти) от произведенията на светите отци или откъси от класически християнски автори, предимно с екзегетично и дидактично съдържание. Терминът се използва за християнските антологии с догматичен характер за разлика от светските сбирки от гноми. Първоначалната същност на жанра е да се представят цитати от коментарите върху библейските книги, т.е. катени. По форма съществуват кратки...
По-общ термин: сборник
Автор: Анисава Милтенова, Ирина Кузидова
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Сбирки със сентенции, апофтегми, анекдоти и поучения, съставени от монаси и предназначени за монашеска аудитория. Тяхната мъдрост е е почерпана преди всичко от патериците, от аскетическите capitula (главизни), житията на светците и големите класици на византийската духовност. Доникейски автори почти липсват в съдържанието им, а от златния ІV в. на християнската мисъл присъстват най-вече св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. Средата на ХІ в. се сочи като  време на поява и разцвет на...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Сбирки от сентенции, апофтегми и кратки поучителни извлечения с християнски и античен произход. Подборът на християнските кратки жанрове на мъдростта в тях е базиран на вече готови корпуси като дамаскиновите флорилегии, а езическите ползват Стобей (V в.), т.нар. гномически поети като Менандър, Мосхион, Теогнис, седемте мъдреци и др. Към важни ръкописни сбирки, които служат за градиво на светските подбори, могат да се добавят и Gnomologium byzantinum [познат още като Демокрит-Изократ-Епиктет],...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Най-малката звукова единица в езика, която играе смислоразличителна роля при думите и морфемите.
Автор: Андрей Бояджиев
1. Част от ръкопис (кодекс), който е запазен частично. Много често по време на събираческия период (XVIII – XIX в.), когато са се формирали съвременните сбирки в различните книгохранилища и архиви от средновековните кодекси са били отделяни различни части. В славянската традиция най-много фрагменти се съхраняват днес в сбирките на Порфирий Успенски, Виктор Григорович, П. Сирку. Понякога части от един и същи ръкопис могат да се открият в няколко книгохранища и сбирки, както е случаят със...
Автор: Андрей Бояджиев

х

Стилистична фигура (от гр. Χαῖρε), която се употребява като анафора. Терминът служи за означаване на изрази, в които се употребява радоуи сѧ в началото на възглас към възпявания обект. Известен хайретизъм в православната традиция е например следният израз: Χαῖρε κεχαριτωμένη (Лука 1:28). Гр. Χαῖρε означава поздрав Здравей, както и Радвай се. Първото тълкувание е отразено от лат. превод Ave, a второто в славянския превод, запазен във всички редакции на Евангелието в православната традиция, както...
Автор: Камелия Христова
Гръцкото наречие hapax (веднъж, еднократно) се употребява в качеството на съществително, за да обозначи дума, израз, конструкция, срещана само веднъж.
Автор: Андрей Бояджиев
Изпускане на цяла сричка в писмото. Грешка, при която от две съседни, най-често еднакви или подобни срички, се пише само едната.
Автор: Андрей Бояджиев
Изпускане на еднакви или подобни срички, стоящи непосредствено една до друга.
Автор: Андрей Бояджиев
В палеографските описания (предимно в България под френско влияние) терминът се употребява за заострените вертикални черти със засичане, които се употребяват в някои букви и в инициали.
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Теоретична дисциплина за интерпретиране на древни текстове с оглед изясняване на тяхното съдържание, език, произход и специфика при превода на друг език. Терминът произлиза от грц. ἑρμηνεία, "тълкувание" (ἑρμηνεύω, „тълкувам“, „обяснявам“) и е въведен от Аристотел в заглавието на съчинението му "Περὶ Ἑρμηνείας". Свързва се с поверието за функциите на бог Хермес като изяснител, тълкувател, преводач на заповедите и желанията на Зевс и на останалите богове. Н. Шиваров (2005) посочва следните...
Автор: Анисава Милтенова, Иван И. Илиев
Дял от средновековната литература, който обхваща небиблейските песенни текстове, предназначени за изпълнение по време на богослужението. Думата „химнография” (гр. ὑμνογραφία) ‘песнотворчество’ произлиза от лексемите ὕμνος ‘химн, песен’ и γράφω ‘пиша’. В българската палеославистика като нейн контекстуален синоним се е наложило определението„песенна поезия” (нерядко с прибавени уточняващи определения от типа „църковна песенна поезия”, „богослужебна песенна поезия” и под.). Строго погледнато, не...
Автор: Регина Койчева
Хипархетипът (от грц. ὑπό ‘под’ и ἀρχέτυπον, вж. архетип) е свидетелство за група преписи, в които е запазен текст, обединен от общи грешки, обща структура и общи четения. Ако при сравнението на всички свидетели напр. ABCDEF част от тях – ABCD се обединяват според текстологични признаци, но E и F се различават от тях, то ABCD имат общ хипархетип (α). E и F произхождат от друго разклонение на ръкописната традиция или от друг хипархетип(и) (β) или (γ). Хипархетипът представлява първообраз на...
Автор: Анисава Милтенова
Дума, която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части. Например растение е хипероним на множеството дърво, храст, трева. Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек, тигър, кон и т.н.
Автор: Андрей Бояджиев
Хиперонимията е йерархично семантично отношение от типа клас-подклас, род към вид. Хиперонимните отношения обобщават връзките на цялото към частите. Хиперонимният ред растения, например, включва подкласовете дървета, храсти.
Автор: Андрей Бояджиев
Дума, която е семантично подчинена на друга дума, и представя част от понятието на тази дума. Например бреза, бук са хипоними на дърво.
Автор: Андрей Бояджиев
Лексика, структурирана според семантичната група на хипонимите.
Автор: Андрей Бояджиев
Връзки, които обобщават отношението на отделните части към цялото. Например бреза, бук, смърч са хипоними на родовото название дърво.
Автор: Андрей Бояджиев
Подчинение, зависимост на едно изречение от друго.
По-общ термин: синтаксис
Автор: Андрей Бояджиев
Повествователен исторически жанр на средновековната историография, имащ ансамблов характер (съчетание на данни от много и различни по жанр източници). В проза и в мерена реч. Обхваща събитията от Сътворението на света до времето на книжовника-съставител на хрониката. Изложението следва библейския модел. Описва се историята на народите от Близкия изток до раждането на Иисус, след което се проследява историческото развитие на гърците, на римляните до управлението на Константин Велики и на...
По-общ термин: исторически съчинения
Автор: Деница Петрова