Вие сте тук
Термини
Показване на 31 - 58 от 58 резултата
с
Лингвистична дисциплина, която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBpedia.
Личният глагол в изречението. В старобългарски се съласува с подлога по лице и число, а в някои случаи и по род: Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙁдастѣ мѧ.
По-общ термин: части на изречението
Система на словоизменение на именните форми. Склонението зависи от основата на името. Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения. Кратките причастия и прилагателни се скланят по образеца на съществителните, а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратно личното местоимение, от склоненията на родовите местоименни форми. Сложните или местоименни прилагателни и причастия се скланят като първата част следва склонението на кратката форма, а втората върви...
По-общ термин: граматически категории
Наименованието се употребява с две значения:
1. Богослужение, т. е. църковен ритуал, изграден от определени молитвени текстове, песнопения и свещенодействия, който обикновено се извършва в храма. Богослужението бива обществено (Света литургия, вечерня, полунощница, утринна, часове) и частно (кръщене, венчавка, погребение и др.).
2. Цялостна химнографска композиция, предназначена за честването на определен християнски празник. Има мозаична структура, като частите на службата заемат строго...
По-общ термин: миней.
Групиране на глаголните форми в система от парадигми. Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения: 4 тематични и 1 атематично. Тематичните спрежения са: 1. - с гласна -е-, 2. с -не-, 3. с -je- и 4. с -и-. Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег. вр. на глагола, освен в 1 л. ед. и 3 л. мн.ч. Атематичните глаголи в старобългарски са пет: бъіти, вѣдѣти, дати, имѣти, ѣсти, както и техните варианти с представка, напр. прѣдати, продати, иꙁдати. В речниците се дава...
Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра, отколкото при друг. Степента е граматическа категория, проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007:475; Ахманова 1969:453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с помощта на граматически суфикс. В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен. Кратките форми...
По-общ термин: граматически категории
В кирилската писменост — ер, който се пише като среден вариант между големия и малкия ер. Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне. В някои случаи може да се предположи, че има фонетично значение на шва, но специализирани изследвания не са правени.
Медицинските знания сред славяните през Средновековието се градят и усвояват чрез преводи на византийската медицина, която, от своя страна наследява гръко-римската лечителска практика и теория. Изворите, от които черпим информация за състоянието и развитието на медицината на Балканите, най-общо могат да се разделят на писмени и на материални (амулети и сгради, свързани с болнична помощ).
Единственото известно до този момент оригинално славянско съчинение - Цяровете на св. Козма – е...
Най-малката произносителна единица, при образуването на която трябва да съществува гласна или, в някои случаи, сонорна съгласна.
Основен вид песнопение в православното богослужение. По принцип жанрът е еднострофичен, но създаването на цикли стихири е разпространена практика в историята на химнографията. Възникнал е като авторско допълнение под формата на припеви към стиховете на библейските псалми, откъдето произлиза наименованието му. В сегашното си значение името е засвидетелствано за пръв път през IX в. в гръцките богослужебни книги. Преди това време стихирата се е наричала с по-общото название тропар в смисъла му на...
Богослужебна книга (най-често нотирана), която съдържа стихирите за празниците от църковната година. В Стихирара преобладават самогласните песнопения. Поради големия обем на книгата, в ръкописната традиция тя често е разделена на два корпуса: минеен и триоден.
Примерни Стихирари.
Преводен агиографски календарен сборник, в който за всеки ден от неподвижния цикъл на църковната година са поместени кратки (проложни) жития, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (дву- или тристишия). Съставът и подредбата му отразяват изискванията на Йерусалимския устав. Приема се, че е възникнал във Византия през втората половина на ХІІ в., но неговият генезис и история не са напълно изяснени. В южнославянските литератури Стишният пролог се появява през ХІV в. във връзка с...
Студийският типик е църковно-законодателната книга на Студийския манастир в Константинопол. Той стои в основата на всички манастирски типици във Византия, но се разпространява и извън нейните граници – в итало-гръцките области, на Атон и сред православните славяни, и обезпечава стабилността на византийската литургическа традиция чак до XIV в.
Студийският типик дължи появата си на игумена на Студийския манастир Теодор Студит († 826), след чиято смърт, между средата на ІХ и средата на Х в., бил...
По-общ термин: типик
Tерминът означава правите вертикални или наклонени черти, които са основен морфологичен елемент в конституцията на кирилските букви. Той идва от алюзията:
а) за опора, база в буквения знак, който го съдържа;
б) за архитектурни детайли под чието влияние се развива декоративната система (шрифтове и украса) в кодексите от VIII-XI в.
Вж. подлог.
Нелична глаголна форма, която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива. Има паралел в историята на индоевр. езици с латинския. Старобългарският супин е окончавал на -тъ: видѣтъ. По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи. В най-архаичните текстове изисква допълнение в род. п. след глаголи за движение: идѫ ръібъ ловитъ 'отивам да ловя риба'. С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива.
Служебна морфема, която се поставя зад корена или основата.
DBPedia.
Кратка поучителна бележка или коментар, изписвани в полетата (маргинални) или между редовете (интерлинеарни) на античните и средновековни ръкописи. Създателите на схолии се наричат схоласти и често остават анонимни. Могат да бъдат дело както на преписвачите на даден ръкопис, така и по-късни допълнения от ползвателите му. Кратките пояснения, даващи разяснения за значението на дадена лексема, указание за синоним или дори превод на друг език, се наричат глоса и в повечето случаи разлика...
В античността под названието съгласни (калка, срв. гр., лат. consonantia) са разбирали звукове, които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната. При учленението си те минават през проход или преграда и са с преобладаващи шумове. Съгласните не могат да образуват сричка. Изключение са сонорите, които при струпване на няколко съгласни елемента, могат да служат за сричкотворност (срв. р в крв).
Вж. абревиатура.
Съновникът е гадателна книга, която предвещава бъдещето на човека чрез интерпретация на основните елементи на неговия съня. Структурирана е по азбучен ред, според първата буква на сънуваната реалия. Често предсказанието е обобщено в рамките на антитезата добро – зло (бъдеще).
Съновниците не получават разпространение сред южните славяни, макар че са изключително популярни в съседните и в далечните култури през Античността, както и в древноизточната литература. Запазените писмени свидетелства...
Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост. В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи: съединителни (и, и...и, ни...ни, ниже, тоже, толи, ибо), съпоставително-противопоставителни (а, же, ли, нъ), разделителни (ли, ли...ли, аще, аще...ли, или...или, любо ... любо), мотивиращи (бо, ибо, небонъ, оубо), заключителни (оубо, бо), резултативни (тѣмь, тѣмьже, сего ради,сего дѣлѣ, того ради, ꙁа не), пояснителни (сирѣчь, рѣкъше).
По-общ термин: съюз
Думи, с които се именуват лица, неща и понятия. Античните граматици са считали, че то изразява нещо съществено (срв. лат. термин), който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно), или понятия (качества, състояния, действия). Съществителните са конкретни, ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни, ако са част от третата. Старобългарското съществително име притежава род, число, падеж и принадлежи към една от...
По-общ термин: части на речта
Служебна дума, която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения. Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости, сложни и съотносителни. Простите съюзи се състоят от една лексикална единица: а, бо, и, или и др. Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка. Например: любо ли, а не нъ, а и, аще и. Съотносителните съюзи се употребяват разделено. Едната съставка се намира в първото от изреченията, а втората — в следващото. Например: ли ... ли,...
По-общ термин: части на речта