Вие сте тук

Термини

з

Гласнa, която се учленява в задната част на устната кухина.
По-общ термин: гласна
Автор: Андрей Бояджиев
Термин от славянската литургика, с който се назовава ирмосът (или катавасията) към деветата песен от канона, когато този ирмос (най-често с присъединена към него въвеждаща фраза) се изпълнява на Литургията вместо песнопението „Достойно ест” в чест на Света Богородица. Жанрово основание на замяната е фактът, че богородичното песнопение също съдържа (във втората си половина) текста на ирмоса за девета песен от трипеснеца за Велики петък на св. Козма Маюмски. Произходът на термина се основава на...
Автор: Регина Койчева
Текст (писмен или устен) за предпазване от болести и/или тяхното прогонване, като част от лечебния процес. Представлява магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Най-старите писмено засвидетелствани заклинания против болести и зли сили са открити на коптски и асирийски глинени плочки от VІІ в. пр. Хр., а най-ранните български – към Х в. – срещу нежит, гравирани върху оловни пластини. Както в глаголическия Синайския требник / Синайски молитвеник (ХІ в...
Автор: Екатерина Тодорова
Сричка, която завършва на съгласна.
По-общ термин: сричка
Автор: Андрей Бояджиев
Падежна форма, която изразява обръщение: Господи Боже мои. В старобългарски само съществителните от -о-/-jo-, -a-/-ja-, -ŭ- и -ĭ- основи имат специализирани форми. В останалите основи, както и при всички форми на мн.ч. и в дв. ч., окончанията са еднакви с именителните. Литература за звателния падеж на страниците на Bibliography of Linguistic Literature.
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев

З

Старобългарски преводен литературен паметник, създаден по поръка на цар Симеон (893-927). Възникнал най-вероятно между 913 и 927 г. Не е изяснен първоначалният състав на Златоструя, защото не е запазен цялостно в нито един  от достигналите до нас преписи. Съставът му е формиран от взаимно допълващи се и потвърждаващи се свидетелства, извадени от хомилетични сбирки, които го цитират. Характерът на творбите е нравствено-назидателен и са предназначени за индивидуално четене. Познати са...
Автор: Мария Вапцарова
Тип сборник, който съдържа основно слова с името на Йоан Златоуст. До XVI век не се среща това наименование на сборника; първите засвидетелствани варианти са „Книга, глаголемая Златоуст, в настоящей сей книзе от мытаря и от фарисея, в пост в Великий по все дни чтение да неделе в весь год“ (БАН. 32.5.5) и „Книга, глаголемая учителной Златоуст“ (ГИМ. Увар. № 316 (111)). Най-ранно засвидетелстваните ръкописи от този тип са от XIV в.  – Ягичев Златоуст (като този ръкопис не съдържа нито едно...
Автор: Мария Вапцарова

и

Изборно (или апракос) евангелие – в него са събрани откъси от евангелията, т.нар. четива или перикопи от четирите евангелия, подредени по реда на църковния календар: първият дял включва четива за подвижните празници, като се започва от Великден (понякога се нарича синаксар, грц. συναξάριον, лат. synaxarium, англ. и нем. Synaxarion, фр. synaxaire), а вторият дял, наричан менологий или месецослов (гр. μηνολόγιον, lat. menologium, англ. и нем. Menologion, aнгл. Menology, фр. ménologe) – за...
По-общ термин: богослужебни книги
Автор: Маргарет Димитрова
1. В приписките на славянските книжовници “извод” се назовава оригиналът, от който се преписва (т.е. в смисъл на източник, вж. антиграф). 2. Според текстологическата школа на Д. С. Лихачов извод е един или друг вид на текста, който възниква стихийно в резултат на многократното му преписване в определена езикова среда, местност или страна. Изводът се характеризира с определени езикови или правописни особености, които се натрупват вследствие на езиковите навици на преписвачите – напр. руски извод...
По-общ термин: текстология
Автор: Анисава Милтенова
Фонологично изменение, при което слабите ерове изпадат от сричката. Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u, чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка. Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка.
По-общ термин: ерове
Автор: Андрей Бояджиев
Bibliography of Linguistic Literature
Автор: Андрей Бояджиев, Камелия Христова
Bibliography of Linguistic Literature
Наклонение, при което действието се представя за реално, се нарича изявително.
По-общ термин: наклонение
Автор: Андрей Бояджиев
Вид химнографска строфа със сложна поетическа структура. Често се състои от две части – поетически разказ за чествания празник и възхвална част с анафорична структура (с анафора Радоуи сѧ и под.). Икосът има два типа употреби: а) Като градивен елемент на древните полистрофични жанрове кондак и акатист, които се състоят от два вида строфи – кондаци и икоси. б) Като самостоятелна химнографска строфа (често заета от древните полистрофични кондаци). Самостоятелната употреба на икоса датира от края...
Автор: Регина Койчева
Родово наименование, общо за съществителни, прилагателните, числителните имена и местоименията. Някои включват също така именните форми на глагола: инфинитив, супин и причастията.
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Изразява граматичния субект с две основни значения: 1. Подлог в изречението: аꙁъ дѣлаѭ 2. Предикатите на подлога в изречението. Глаголите бъіти, именовати сѧ, ꙁъвати сѧ, творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж: Аꙁъ есмь пастъіръ добръіи Bibliography of Linguistic Literature. DBPedia
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Времеви форми, чиито функции е да изразят повтарящо, продължително или незавършено действие в миналото, което няма връзка с момента на говорене. Старобългарският имперфект, подобно на аориста, се образува от инфинитивната основа на глагола. Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма, срв. ходити, хождѫ (сег. вр.), хождаахъ (мин. несв. вр.), клати, колѭ (сег. вр.), колѣахъ (мин. несв. вр.). Понякога се срещат...
Автор: Андрей Бояджиев
Стилистична фигура, която се изразява в разместване на обичайния словоред във фразата или изречението. Използва се преди всичко в ритмизирани текстове като средство за следване на ритъма, както и за изразяване на по-силна емоционалност. Не са редки случаите в старобългарската литература с инверсия на местоимения във винителен падеж, при което местоимението от енклитика се превръща в проклитика и получава собствено ударение. Този похват използва Константин Преславски в Канона за св. Методий,...
По-общ термин: тропи
Автор: Станка Петрова, Екатерина Дикова
Преводен и преводно-компилативен списък на отречените и забранените от Църквата книги през средновековната апоха. Възникването на индексите е тясно свързано с цялостната история на християнската книжнина и със съдържанието, което се влага в понятието 'апокриф' през вековете. Най-ранните индекси се появяват в резултат на канонизирането на Светото писание и се включват в съборни решения (59 правило на Лаодикийския събор от 343 г.), в апостолските постановления и в съчиненията на патристичните...
Автор: Анисава Милтенова
Индиктът обхваща 15 години и се налага като официална мярка за време в Римската империя по времето на император Диоклетиан (ок. 297-298). Атанасий Александрийски използва индикта за отбелязване на църковните празници през 329 г.  Датата, която се смята за начало на индикта, е 23 септември, която е наследена от Римската империя. По-късно император Юстиниан през 562-663 приема 1 септември за начало на индикта. Гражданската година започва за Църквата от 1 септември, а църковната - от 23...
Автор: Деница Петрова
Термин в палеографията, текстологията и филологията, който обозначава един от видовете по-късни изменения (намеси) в оригиналния текст на дадено произведение или документ. Интерполацията може да се дължи както на преписвача, така и на преводача на текста под формата на вмъкване на дума или фраза на произволно място между редовете, но и в маргиналните полета. Когато дават пояснения за значението на дадена дума, неин синоним или тълкувание, интерполациите се наричат схолии.   Интерполациите...
Автор: Мая Петрова, Иван И. Илиев
Средновековният текст, както и този в прехода от Средновековие към Ново време, не представлява затворено (автономно) явление, а е система, в която непрекъснато се осъществява препращане от текст към текст. Създаденият нов текст припомня други текстове чрез цитати, алюзии, парафрази и др. Комплексът от връзки между текстовете се нарича интертекстуалност. Терминът е въведен от Юлия Кръстева, която определя текста като мозайка от цитати: "всеки текст е построен като мозайка от цитати, всеки текст...
Автор: Анисава Милтенова
Съвкупност от прозодически елементи като ритъм, мелодика, интензивност, темп, тембър, логическо ударение, които служат за изразяване на експресивни и синтактични значения и категории. Заедно с ударението образува прозодическата система на езика.
Автор: Андрей Бояджиев
Наставка, която се поставя вътре в думата, в самата основа. Bibliography of Linguistic LIterature. DBPedia.
По-общ термин: афикс
Автор: Андрей Бояджиев
По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t-. Спори се, дали отразява стара форма на дат. или на мест. п. Окончанието му е било -ти: ходити, пити, ѣсти. Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи, когато субектът на двете думи е един и същи: могѫ се сътворити. Може да бъде допълнение и към имена: даѭ вамъ власть настѫпати на ꙁмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага.
Автор: Андрей Бояджиев
Един от най-древните еднострофични химнографски жанрове (вид тропар), който е най-близък до седалния, но е с по-тържествен напев, взет от осмогласието. Разцветът на жанра е в периода X–XIV в. Предназначен е да се изпълнява по време на: 1) неделните повечерие, полунощница и утринна, като на първите две се изпълнява след канона, а на утринната следва XVII катизма (118 псалм, или т. нар. „Непорочни”) и е едно от песенните въведения към четивото от Евангелието; 2) утринните на най-големите празници...
Автор: Регина Койчева
Богослужебна книга, която съдържа ирмоси, изписани с пълните им текстове, обикновено придружени от невмена нотация. Може да съдържа като допълнение и някои други видове песнопения, като възкресни тропари, възкресни утринни прокимени, величания, Велико славословие и др. Ирмологият винаги е разделен на осем части, всяка от които обхваща по един глас от осмогласието. Названието на книгата е гръцко по произход и не е засвидетелствано в старобългарските паметници. Славянската калка ирмолои (или...
Автор: Регина Койчева
Първата строфа от всяка песен в състава на канона. Служи като модел, по който е изградена ритмо-мелодическата структура на всяка от останалите строфи в песента. По съдържание ирмосите разгръщат мотиви от библейските песни, които са тясно свързани с формирането на жанра канон. Пълните текстове на ирмосите са събрани в книгата Ирмологий, а в останалите видове богослужебни книги често са изписани само началата на ирмосите.Названието „ирмос” понякога се използва за назоваване и на строфата-модел...
Автор: Регина Койчева
Преводни и преводно-компилативни съчинения, в които се разграничават две части: летописна и апокалиптична. В първата част се говори за владетели, които управляват в световната история от Сътворението до "последните времена", преди идването на Антихриста; във втората част се включва популярната византийска легенда за "последния цар", господството на Антихриста и картината на Второто пришествие. Тези съчинения не могат да бъдат отнесени както по форма, така и по съдържание към неканоничните...
Автор: Анисава Милтенова
Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с общ герой или обща тема. Голяма част от историческите разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказът за събора против богомилите през 1211 г. и Разказът за възстановяването на...
По-общ термин: исторически съчинения
Автор: Деница Петрова