Вие сте тук
Термини
Показване на 31 - 60 от 90 резултата
п
Част, откъс от библейски текст, който се чете в църквата по време на богослужението. Четивата са събрани в богослужебни книги: паримейник (старозаветни текстове), апракос (изборен) апостол (от Деяния и Послания апостолски), апракос (изборно) евангелие (от четирите евангелия). Понякога перикопа се нарича изобщо съкратен библейски текст или откъс (стих, фраза) от библейски текст, който се тълкува.
Значение в химнографията: Основен компонент от химнографския жанр канон. Наименованието отпраща към библейските песни, с които е тясно свързан произходът на канона, и маркира песенното изпълнение на жанра. Песента се състои от няколко строфи (тропари), първата от които служи като структурен модел за останалите (ирмос), а последната най-често е богородичен. Всеки канон е образуван от определено количество песни – от 2 до 9.
Родово понятие за богослужебна песенна творба. Понятието обхваща както поетическите текстове от Свещеното писание, които са традиционно възприети в християнското богослужение и се изпълняват песенно (библейски песни, причастни, прокимени и др.), така и химнографските произведения, създавани от първите векове на християнството до днес (кондаци, акатисти, канони, тропари, стихири).
Примери:
Текстовете на различни типове песнопения могат да бъдат прочетени в:
А) Октоих от XIII век, който се пази в...
Знакова система за запазване на езикови данни във времето и за предаване на езикови и речеви данни на разстояние. Писмеността е винаги свързана с конкретен език и е една от формите на съществуване на този език. Този факт я отличава от невербалните знакови системи, като рисунки и графически символи. Писмеността възниква поради конкретни нужди в политическите, търговските или религиозните сфери на човешката дейност. Необходимостта за записването на езикови данни е налице при упражняването на...
I. Вж. писменост.
II. Писмото е жанрова форма на средновековната епистолография. Писмата се отличават с конвенционална структура (т.е. куртоазно обръщение -поздрав, същинска част, развиваща темата на писмото, финална формула). Писмата в средновековната литература с малки изключения са жанр на официалното общуване. Те могат да бъдат обществени (когато обсъждат политически, държавни, църковни въпроси) или частни (ако изразяват лични виждания, изповед). Запазени са няколко писма на владетелите...
По-общ термин: епистолография
Мелодическа парадигма – част от църковното осмогласие, която е изградена на базата на друга мелодическа парадигма (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’). Понятието е широко разпространено във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция, където се нарича гласъ искрь а͠ (в͠, г͠, д͠). В системата на осмогласието има четири основни и четири плагални гласа, като първи плагален е подобен на първи основен, втори плагален – на втори основен и т. н. Третият плагален глас поради...
Наклонение, което в старобългарския език се изразява заповед, молба, забрана. В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола. В 1. и 2. спрежение в ед. ч. формите са окончавали на -и, а в мн. и дв. ч. показателят за наклонението е бил -ѣ- (2. л. ед. ч. бери, но 2 л. мн. ч. берѣта, 2 л. дв. ч. берѣта). При 3. и 4. спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л. ед. ч. носи, 2 л. дв. ч. носите, 2 л. дв. ч. носита) Спомагателният глагол...
По-общ термин: наклонение
Прозаически литературен небогослужебен жанр, за който е характерен разгърнатият наратив. Названието произлиза от стб. повѣдѣти ‘да разкажа, да съобщя’и може да означава ‘повествование, разказ, предание, съобщение’. Думата се среща още в най-ранните старобългарски глаголически и кирилски паметници от X–XI в. Асеманиево, Зографско и Мариинско евангелие, Синайски евхологий и др. В старите славянски литератури с „повест“ се означават главно съчинения със светски характер – хроники, исторически...
По-общ термин: повествователни съчинения
Повествователните съчинения в старобългарската литература (понякога наричани „старобългарска белетристика“) са небогослужебни творби, които имат предимно светски характер и са най-често определяни като разказ, повест или роман, но към тях спадат и редица кратки жанрови форми – басня, притча, нравоучителен пример (екземплум). Тези произведения са главно преводни и имат античен или източен произход. Към античните се отнасят напр. романът за Александър Македонски, наречен „Александрия“, повестта...
Име на глаголното лице в изречението. Подлогът се поставя в именителен падеж.
По-общ термин: части на изречението
Терминът има два типа употреби на български език: 1. (за песнопение) Което има ритмическа структура и мелодия, заети от друго (т. нар. самоподобно) песнопение. В някои случаи в средновековните славянски ръкописи неправилно самоподобните песнопения са назовани с наименованието подобьнъ, което създава неяснота в средновековната терминология. 2. (в субстантивирана функция) Тропар, чиято ритмо-мелодическа структура е заета от друг тропар.
Подобен тропар Мироносицамъ женамъ.
Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение. В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени. Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения, а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения. Изяснителни съюзи в старобългарски са: ꙗко(же), акъі(же), да, ꙗко да, еда. Обстоятелствените съюзи се разделят, подобно на поясненията (вж. обстоятелствено пояснение), на 6 групи: за време, за причина, за...
По-общ термин: съюз
С показателните местоимения се сочат предмети, явления и техните качества. Те притежават форми за род, число и падеж. Старобългарските показателни местоимения са: тъ, та, то; онъ, она, оно; сь, си, се; овъ, ова, ово. Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице: формите с тъ се употребяват за общо посочване, с онъ 'онзи' се означава отдалеченост, а със сь 'този, тук' се посочва близост. Местоимението овъ се употребява само при изброяване и...
По-общ термин: местоимение
Жанрова форма на ораторската проза. Отговаря на античния „съдебен род“. Полемичното слово (от грц. πόλεμος – война, битка, съперничество) има за цел да оспори или защити известна теза.
От гледна точка на своите структурни особености полемическите творби през Средновековието могат да се разделят на изобличителна беседа, защитна реч и апологето-полемична беседа, която е на-разпространена. В изобличителната беседа противникът е мълчалив слушател, полемиката е скрита, набляга се на...
По-общ термин: риторически жанрове
Название на един или повече стихове от псалми 134 „Хвалете името Господне”, 135 „Славете Господа” и 136 „При реките вавилонски” във функцията на песнопение в Православната църква. Изпяването на всеки стих завършва с рефрена „Алилуйя”. Изпълнява се на утринната в неделните и празничните дни. През по-голямата част от църковната година полиелеи се изпълняват само по псалми 134 и 135, а в четирите подготвителни седмици за Великия пост – от Неделята на Блудния син до Неделя Сиропустна се прибавят и...
Повторение на една и съща дума в различна граматическа форма с изменение на окончанието в отделните употреби. В падежни езици освен с промяна на рода и числото, може да се образува с различни падежни форми в повторенията на думата. В аналитичните езици, какъвто е съвременният български език, полиптотон може да се формира с промяна на окончанията за род или число. Среща се както в словосъчетания от две съседни думи, така и раздалечено – в две и повече фрази, отделени със запетая, а по-рядко – в...
По-общ термин: тропи
Многократно повторение на един и същи съюз или съчетание от съюзи в рамките на едно изречение, които се поставят в началото на обособените с тях кратки или по-продължителни фрази. Може да се получи и чрез вариращо натрупване на отделни съюзи (Лаусберг 1960: 345). Повторенията акцентират интонационно върху всяка фраза в изречението и също така ритмизират текста.
В старобългарската литература се среща както в поетически, така и в...
По-общ термин: тропи
Кирилско писмо, в което правилните форми и геометричната им съпоставимост (вж. конгруентност) е нарушена: а) по отношение на елементите, съставящи самата буква; б) в разнообразието от буквени варианти в един и същи шрифт, използвани от един и същ книжовник; в) в отношенията между съседни букви; г) с употребата на повече от 3-4 абревиатури в една страница от текста, независимо от формата на листа. Появата на полууставното писмо в славянската практика се обяснява двояко - от една страна под...
Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни. По своята същност този процес е дисимилация по признака височина. Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни: в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о. В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ. В суфиксите промяната ъ > о е засегнала цялото езиково землище, докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и...
По-общ термин: ерове
Посланието е жанрова форма на средновековната епистолография, която се развива почти изключително в рамките на църковната литература. Представлява официално писмо (обръщение) на християнски деятел към отделно лице или християнската общност, и съдържа наставления и разяснение на християнските етически и доктринални норми, религиозни практики и въпроси на теологията. По структура посланията не се отличават особено от другия най-разпространен епистолографски жанр, писмото (т.е. съдържат...
По-общ термин: епистолография
Богослужебна книга, която съдържа изменяемите текстове за (част от) Великия пост и за подготвителните седмици към него. Ръкописната практика познава две основни текстологични разновидности на Постния триод: а) обхваща службите от Неделя на митаря и фарисея до петък преди Лазаровден; б) обхваща службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
Текстове:
Постен триод от 13 век от Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий” в София (сигнатура НБКМ 573).
Боянски триод – фрагмент от...
Риторически текст, жанрова форма на учителната ораторската проза, наследник на античния „наставителен / съветен род“. Произведение с назидателно-нравствено съдържание и богослужебна употреба. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и поучения за извънкултова употреба, които са за индивидуално четене. По съдържание може да се раздели на катехитично, църковноисторическо и аскетично. Катехитично (от грц. κατηχισμός - поучение,...
По-общ термин: риторически жанрове
Една от формите на тържественото, епидейктично църковно-литургическo и светско красноречие. Тя е наследена от античната риторика, в която се изработва и нейната класическа структура (oт гр. енкомий, ἐγκώμιον - в античността химн в чест на победител, хвалебствие за отделна личност, което по-късно авторите на риторики отъждествяват с похвала за лица, градове и дори животни). Похвалното слово съдържа силно риторизирани увод и заключение, и набор от теми, предписани от късноантичните риторици...
По-общ термин: риторически жанрове
Правило, според което листовете в пергаментната тетрада (свезка) се подреждат спрямо цвета. При обръщането на листовете лявата и дясната страна трябва да си съответстват цветово. По-светлата част от кожата е от страната на месото, а по-тъмната – от страната на козината. Така правилото за съответствие на пергамент със свезки от 8 листа, която започва от тъмна страна, ще бъде т|с с|т т|с с|т (т за тъмна, а с за светла част), съответно ако започва със светла – с|т т|с с|т т|с.
Тази зависимост е...
По-общ термин: свезка
Традиционно юридическите текстове се делят на светски и канонични. Тази системна подялба обаче е трудно приложима спрямо средновековната правна литература, тъй като нормите на светското законодателство, както във византийската, така и в копиращата я славянска книжовна традиция, обикновено се разпространяват в обкръжението на канонични текстове. Още повече, че от времето на император Юстиниан І (527–565) насетне много трудно може да се говори за ясно разделение на светското и църковно право в...
Приобщаването на Българската държава към културната орбита на Византия се изразява и в усвояването на нейната правна система чрез интензивна дейност по превод на старобългарски език на каноническо-правни текстове и такива със светска регламентация. Тя започва още по време на великоморавската мисия на св. Кирил и Методий и е продължена от българските книжовници през Х–ХІV в. Трудно би могло да се каже със сигурност по какъв път византийски законови текстове са проникнали в Българското царство...
По-общ термин: правна литература
Сбор от правила за употреба на графемите. Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории, особено в началния период на писмеността. При описанието на ръкописите важните характеристики са: употребата на носовки (юсове), употреба на ерове, употреба на букви за йотувани гласни. В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви, както и правописните правила при думите от чужд произход. В описанието на правописа роля играе...
По-общ термин: миней
П
Терминът е употребен от Б. Цонев за определянето на обособения византинизиран полуустав, с който е писан Софийският препис на т.н. Евтимиев служебник от книжовника поп Герасим, вероятно съвременник на патриарх Евтимий Търновски и книжовник от неговия кръг. Със сигурност се употребява от книжовници, владеещи писмен гръцки език. За сега се оформят следните групи ръкописи:
а) двуерови и двуюсови с предевтимиева замяна на юсовете от 30-те -80-те години на XIV Московски препис на Манасиевия летопис...