Вие сте тук
Термини
Показване на 391 - 420 от 506 резултата
с
Наименованието се употребява с две значения:
1. Богослужение, т. е. църковен ритуал, изграден от определени молитвени текстове, песнопения и свещенодействия, който обикновено се извършва в храма. Богослужението бива обществено (Света литургия, вечерня, полунощница, утринна, часове) и частно (кръщене, венчавка, погребение и др.).
2. Цялостна химнографска композиция, предназначена за честването на определен християнски празник. Има мозаична структура, като частите на службата заемат строго...
По-общ термин: миней.
Групиране на глаголните форми в система от парадигми. Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения: 4 тематични и 1 атематично. Тематичните спрежения са: 1. - с гласна -е-, 2. с -не-, 3. с -je- и 4. с -и-. Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег. вр. на глагола, освен в 1 л. ед. и 3 л. мн.ч. Атематичните глаголи в старобългарски са пет: бъіти, вѣдѣти, дати, имѣти, ѣсти, както и техните варианти с представка, напр. прѣдати, продати, иꙁдати. В речниците се дава...
Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра, отколкото при друг. Степента е граматическа категория, проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007:475; Ахманова 1969:453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с помощта на граматически суфикс. В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен. Кратките форми...
По-общ термин: граматически категории
В кирилската писменост — ер, който се пише като среден вариант между големия и малкия ер. Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне. В някои случаи може да се предположи, че има фонетично значение на шва, но специализирани изследвания не са правени.
Медицинските знания сред славяните през Средновековието се градят и усвояват чрез преводи на византийската медицина, която, от своя страна наследява гръко-римската лечителска практика и теория. Изворите, от които черпим информация за състоянието и развитието на медицината на Балканите, най-общо могат да се разделят на писмени и на материални (амулети и сгради, свързани с болнична помощ).
Единственото известно до този момент оригинално славянско съчинение - Цяровете на св. Козма – е...
Най-малката произносителна единица, при образуването на която трябва да съществува гласна или, в някои случаи, сонорна съгласна.
Основен вид песнопение в православното богослужение. По принцип жанрът е еднострофичен, но създаването на цикли стихири е разпространена практика в историята на химнографията. Възникнал е като авторско допълнение под формата на припеви към стиховете на библейските псалми, откъдето произлиза наименованието му. В сегашното си значение името е засвидетелствано за пръв път през IX в. в гръцките богослужебни книги. Преди това време стихирата се е наричала с по-общото название тропар в смисъла му на...
Богослужебна книга (най-често нотирана), която съдържа стихирите за празниците от църковната година. В Стихирара преобладават самогласните песнопения. Поради големия обем на книгата, в ръкописната традиция тя често е разделена на два корпуса: минеен и триоден.
Примерни Стихирари.
Преводен агиографски календарен сборник, в който за всеки ден от неподвижния цикъл на църковната година са поместени кратки (проложни) жития, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (дву- или тристишия). Съставът и подредбата му отразяват изискванията на Йерусалимския устав. Приема се, че е възникнал във Византия през втората половина на ХІІ в., но неговият генезис и история не са напълно изяснени. В южнославянските литератури Стишният пролог се появява през ХІV в. във връзка с...
Студийският типик е църковно-законодателната книга на Студийския манастир в Константинопол. Той стои в основата на всички манастирски типици във Византия, но се разпространява и извън нейните граници – в итало-гръцките области, на Атон и сред православните славяни, и обезпечава стабилността на византийската литургическа традиция чак до XIV в.
Студийският типик дължи появата си на игумена на Студийския манастир Теодор Студит († 826), след чиято смърт, между средата на ІХ и средата на Х в., бил...
По-общ термин: типик
Tерминът означава правите вертикални или наклонени черти, които са основен морфологичен елемент в конституцията на кирилските букви. Той идва от алюзията:
а) за опора, база в буквения знак, който го съдържа;
б) за архитектурни детайли под чието влияние се развива декоративната система (шрифтове и украса) в кодексите от VIII-XI в.
Вж. подлог.
Нелична глаголна форма, която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива. Има паралел в историята на индоевр. езици с латинския. Старобългарският супин е окончавал на -тъ: видѣтъ. По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи. В най-архаичните текстове изисква допълнение в род. п. след глаголи за движение: идѫ ръібъ ловитъ 'отивам да ловя риба'. С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива.
Служебна морфема, която се поставя зад корена или основата.
DBPedia.
Кратка поучителна бележка или коментар, изписвани в полетата (маргинални) или между редовете (интерлинеарни) на античните и средновековни ръкописи. Създателите на схолии се наричат схоласти и често остават анонимни. Могат да бъдат дело както на преписвачите на даден ръкопис, така и по-късни допълнения от ползвателите му. Кратките пояснения, даващи разяснения за значението на дадена лексема, указание за синоним или дори превод на друг език, се наричат глоса и в повечето случаи разлика...
В античността под названието съгласни (калка, срв. гр., лат. consonantia) са разбирали звукове, които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната. При учленението си те минават през проход или преграда и са с преобладаващи шумове. Съгласните не могат да образуват сричка. Изключение са сонорите, които при струпване на няколко съгласни елемента, могат да служат за сричкотворност (срв. р в крв).
Вж. абревиатура.
Съновникът е гадателна книга, която предвещава бъдещето на човека чрез интерпретация на основните елементи на неговия съня. Структурирана е по азбучен ред, според първата буква на сънуваната реалия. Често предсказанието е обобщено в рамките на антитезата добро – зло (бъдеще).
Съновниците не получават разпространение сред южните славяни, макар че са изключително популярни в съседните и в далечните култури през Античността, както и в древноизточната литература. Запазените писмени свидетелства...
Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост. В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи: съединителни (и, и...и, ни...ни, ниже, тоже, толи, ибо), съпоставително-противопоставителни (а, же, ли, нъ), разделителни (ли, ли...ли, аще, аще...ли, или...или, любо ... любо), мотивиращи (бо, ибо, небонъ, оубо), заключителни (оубо, бо), резултативни (тѣмь, тѣмьже, сего ради,сего дѣлѣ, того ради, ꙁа не), пояснителни (сирѣчь, рѣкъше).
По-общ термин: съюз
Думи, с които се именуват лица, неща и понятия. Античните граматици са считали, че то изразява нещо съществено (срв. лат. термин), който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно), или понятия (качества, състояния, действия). Съществителните са конкретни, ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни, ако са част от третата. Старобългарското съществително име притежава род, число, падеж и принадлежи към една от...
По-общ термин: части на речта
Служебна дума, която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения. Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости, сложни и съотносителни. Простите съюзи се състоят от една лексикална единица: а, бо, и, или и др. Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка. Например: любо ли, а не нъ, а и, аще и. Съотносителните съюзи се употребяват разделено. Едната съставка се намира в първото от изреченията, а втората — в следващото. Например: ли ... ли,...
По-общ термин: части на речта
т
Система за скрито, шифровано изписване на текстове през Средновековието - криптография (грц. κρυπτογραφία - "тайно писмо, шифър"). Като писмо, отклоняващо се от общоупотребимото, криптограмата в кодексите и документите има една основна цел - разчитането е достъпно само за посветения в познанието читател. Освен в скрипторските бележки и по-късните приписки, тайнописът се употребява и в заклинанията-молитви, и като средство за показване на ерудиция, но при всички случаи изпълнява основната задача...
По-общ термин: кодикология
Таблица на ранговете, списък от титли и длъжности. Обикновено са използвани при организирането на дворцовия церемониал и продреждането на гостите по време на императорските банкети. Познати са четири византийски тактикона от IX–Х в. – Тактикон на Успенски, Клетерологион на Филотей, Тактикон на Бенешевич и Тактикон на Ойкономидис (Escorial Taktikon).
В славянските литератури е преведен Тактикон на Никон Черногорец най-вероятно на Атон през 14 в.
Терминът означава още типик, устав.
Във...
По-общ термин: правни текстове
Творителният падеж изразява различни обстоятелствени значения, служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми.
В творителния падеж се поставя непрякото допълнение, което показава оръдието или средството, с което се върши глаголното десйтвие. Затова се нарича и инструментален падеж. На български тази функция се превежда с предлозите с или чрез: Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ.
Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже, че действието се...
По-общ термин: падеж
Самостоятелна научна дисциплина, която изучава пораждането, историята и промените при разпространението на текста на литературните паметници и историческите документи. Крайният резултат от текстологическите изследвания са изданията на текста. В античната, в средновековната и в новата литература текстологията има различни аспекти в съответствие с различните обекти на проучване. Наред с това съществуват различни цели при анализа на текста, които имат своя проблематика и свое развитие през времето...
Тендеция от изменения в праславянски, която води до структура на сричката, завършваща на гласна. Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите, монофтонгизацията на дифтонгите, образуването на носови гласни, различни видове метатези и епентези.
По-общ термин: фонологични промени
Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка, което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j). В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни, които преди това не са съществували (като ч, ж, ш, щ, ц, ꙃ и т.н.). Всички нововъзникнали съгласни са меки, което...
По-общ термин: фонологични промени
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 13
- 14
- 15
- …
- следваща ›
- последна »