Вие сте тук
Термини
Показване на 301 - 330 от 506 резултата
п
Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни. По своята същност този процес е дисимилация по признака височина. Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни: в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о. В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ. В суфиксите промяната ъ > о е засегнала цялото езиково землище, докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и...
По-общ термин: ерове
Посланието е жанрова форма на средновековната епистолография, която се развива почти изключително в рамките на църковната литература. Представлява официално писмо (обръщение) на християнски деятел към отделно лице или християнската общност, и съдържа наставления и разяснение на християнските етически и доктринални норми, религиозни практики и въпроси на теологията. По структура посланията не се отличават особено от другия най-разпространен епистолографски жанр, писмото (т.е. съдържат...
По-общ термин: епистолография
Богослужебна книга, която съдържа изменяемите текстове за (част от) Великия пост и за подготвителните седмици към него. Ръкописната практика познава две основни текстологични разновидности на Постния триод: а) обхваща службите от Неделя на митаря и фарисея до петък преди Лазаровден; б) обхваща службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
Текстове:
Постен триод от 13 век от Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий” в София (сигнатура НБКМ 573).
Боянски триод – фрагмент от...
Риторически текст, жанрова форма на учителната ораторската проза, наследник на античния „наставителен / съветен род“. Произведение с назидателно-нравствено съдържание и богослужебна употреба. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и поучения за извънкултова употреба, които са за индивидуално четене. По съдържание може да се раздели на катехитично, църковноисторическо и аскетично. Катехитично (от грц. κατηχισμός - поучение,...
По-общ термин: риторически жанрове
Една от формите на тържественото, епидейктично църковно-литургическo и светско красноречие. Тя е наследена от античната риторика, в която се изработва и нейната класическа структура (oт гр. енкомий, ἐγκώμιον - в античността химн в чест на победител, хвалебствие за отделна личност, което по-късно авторите на риторики отъждествяват с похвала за лица, градове и дори животни). Похвалното слово съдържа силно риторизирани увод и заключение, и набор от теми, предписани от късноантичните риторици...
По-общ термин: риторически жанрове
Правило, според което листовете в пергаментната тетрада (свезка) се подреждат спрямо цвета. При обръщането на листовете лявата и дясната страна трябва да си съответстват цветово. По-светлата част от кожата е от страната на месото, а по-тъмната – от страната на козината. Така правилото за съответствие на пергамент със свезки от 8 листа, която започва от тъмна страна, ще бъде т|с с|т т|с с|т (т за тъмна, а с за светла част), съответно ако започва със светла – с|т т|с с|т т|с.
Тази зависимост е...
По-общ термин: свезка
Традиционно юридическите текстове се делят на светски и канонични. Тази системна подялба обаче е трудно приложима спрямо средновековната правна литература, тъй като нормите на светското законодателство, както във византийската, така и в копиращата я славянска книжовна традиция, обикновено се разпространяват в обкръжението на канонични текстове. Още повече, че от времето на император Юстиниан І (527–565) насетне много трудно може да се говори за ясно разделение на светското и църковно право в...
Приобщаването на Българската държава към културната орбита на Византия се изразява и в усвояването на нейната правна система чрез интензивна дейност по превод на старобългарски език на каноническо-правни текстове и такива със светска регламентация. Тя започва още по време на великоморавската мисия на св. Кирил и Методий и е продължена от българските книжовници през Х–ХІV в. Трудно би могло да се каже със сигурност по какъв път византийски законови текстове са проникнали в Българското царство...
По-общ термин: правна литература
Сбор от правила за употреба на графемите. Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории, особено в началния период на писмеността. При описанието на ръкописите важните характеристики са: употребата на носовки (юсове), употреба на ерове, употреба на букви за йотувани гласни. В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви, както и правописните правила при думите от чужд произход. В описанието на правописа роля играе...
По-общ термин: миней
Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук. Вид асимилация или дисимилация. Вж. еров преглас.
Предлогът е неизменяема несамостойна част на речта, която служи за означаване на отношение между нееднородни части в словосъчетание или в изречение, напр. на съществително име или други самостойни части. Предлогът няма собствено лексикално значение. Той обикновено няма и свое ударение, а се изговаря заедно с думата, към която се отнася и пред която стои (проклитика), като по този начин се образува една „фонетична дума“. Предлозите се делят на първични (прости) и вторични (сложни).
Предлози,...
По-общ термин: части на речта
Това е един от най-рано засвидетелстваните в южнославянските литератури прогностичен текст, фигуриращ под формата на приписки към календара на Асеманиевото изборно евангелие (глаголически двуколонен кодекс от втората половина на Х или нач. на ХІ век, пазен днес в библиотеката на Ватикана). Самите предписания за дните са по-късни, датирани към ХІІ в. и са изписани на кирилица.
В България първоначално е преведено предсказанието за зли дни към всеки месец, а по-късно прониква и версия, в която са...
Преписът е автентична форма на съществуване на средновековния творба, в която нейният текст се преписва и се разпространява. Понятието се употребява в смисъл на свидетелство за съществуването на текста (препис-свидетел). Свидетелствата на текста могат да са възникнали в резултат на работата на самия автор (автограф) и на преписвачи (апограф, антиграф, протограф), които предават повече или по-малко точно текста на творбата. В случай, че текстът е преработен, се появява нова форма – редакция....
По-общ термин: текстология
Наставка, която се добавя в началото на думата, преди корена, за да бъде променено нейното значение. Срв. вести > привести.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: афикс
Процесът на присъединяване на префикси (представки) към корена на думата се нарича префиксация.
Bibliography of Linguistic Literature.
В старогръцки всеки начален гласен звук има гъсто или леко придихание, който се отбелязва с надреден знак. Гъстото придихание (δασὺ πνεῦμα) има звукова стойност [h] и се отбелязва със знак, подобен на обърната запетая <‘>. Гъсто придихание се е поставяло и над всяко начално <ρ>. Лекото придихание (ψιλὸν πνεῦμα) не се произнася. Отбелязва се със знак, наподобяващ запетая <’>. Известно е, че кирилицата се основава на старогръцката азбука. С течение на времето по подобие на...
Част на речта, която означава качество, свойство или белег на нещата. Делят се традиционно на качествени, притежателни и относителни. Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета: пьстръ, стоудьнъ, младъ. Притежателните означават принадлежността: отьчь, братовъ. Относителните показват различните белези на предмета, относно до веществото, от което е направен, произхода му, времето и предназначението му.
Прилагателното може да бъде субстантивирано, ако в изречението то заема...
По-общ термин: части на речта
Определение, което е съществително, съгласувано по падеж с името, към което се отнася: павелъ рабъ божии, апостолъ исоусъ христосъ.
По-общ термин: части на изречението
Приписките (бележките, записите) са разнообразни извънтекстови добавки в ръкописи и старопечатни книги. Според своето авторство те се поделят на две основни групи: първични приписки, оставени от създателите на книжното тяло (колофон), и вторични приписки – по-късни добавки от ползватели на книгата. Намират се обикновено в маргиналните полета на ръкописната книга (маргиналии). Бележките в българската ръкописна традиция са ценен извор за датирането, историята и битуването на конкретните писмени...
Притежателното местоимение означава принадлежност. Старобългарските притежателни местоимения са: мои, моѣ, мое; твои, твоѣ, твое; свои, своѣ, свое; нашь, наша, наше; вашь, ваша, ваше. Те се скланят като анафоричното – по меките местоименни основи.
По-общ термин: местоимение
Терминът има славянски произход (притъча) и означава ратки иносказателни дидактични разкази или мъдри изречения. Могат да бъдат няколко вида: (1) алегорично изречение, пословица (грц. παρομία); определя се като форма, която въплъщава истинното познание в Светото писание, Притчи 1: 5-6: "За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави начала. За да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им."; (2) логически синтез, сентенция (грц. ἀπόφθεγμα...
По-общ термин: повествователни съчинения
Стих от Библията (най-често от псалмите) или от църковните песнопения, който се изпява на Светата литургия по време на причастяването на свещенослужителите в олтара със светите Христови тяло и кръв. Древността на жанра е засвидетелствана от присъствието му не само в православните, но и във всички инославни литургии. Съдържанието на причàстния стих е съобразено с характера на чествания празник или с обичайната тема на седмичния ден, в който се пада празникът. На една литургия могат да се изпяват...
Част на речта, която античните граматици считали за „причастна“ както към категорията на имената (защото се скланя), така и към категорията на глагола, защото се образува от него и може да изразява време и залог. В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно, минало 1. и 2.) и две страдателни (сегашно и минало) причастия.
По-общ термин: части на речта
За разлика от другите две палатализации на веларите (вж. първа палатализация на веларите, втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж. прогресивно фонологична промяна), т.е. предният фонологически елемент влияе върху следходния. В този случай е доказано, че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g. Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x. Между гласната и съгласната е могло да има назален...
По-общ термин: палатализация
Вид песнопение с древен произход и богата мелодия. Включен е в повечето видове служби, където обикновено предшества четивата от Свещеното писание. Текстът на прокѝмена е кратък – състои се от един стих, най-често извадка от Псалтира. При изпълнението прокименът се повтаря няколко пъти, като между повторенията се добавят един или повече други стихове, обикновено от същия псалм. Най-често прокименът и стиховете към него се изпълняват в диалог между свещенослужителя (четеца) и певците. Жанрът е...
Преводен агиографски календарен сборник с литургическо предназначение, относително устойчив по състав, съдържащ кратки (проложни) жития на християнски светци и четения за големи църковни празници. Сборникът обхваща всеки ден от църковната година (1 септември – 31 август). Структурираща единица е богослужебния ден, затова задължително се посочват датата и месеца, последвани от съответните чествания за деня (често за една дата са помесени няколко текста или памети). В славянските му версии...
П
Терминът е употребен от Б. Цонев за определянето на обособения византинизиран полуустав, с който е писан Софийският препис на т.н. Евтимиев служебник от книжовника поп Герасим, вероятно съвременник на патриарх Евтимий Търновски и книжовник от неговия кръг. Със сигурност се употребява от книжовници, владеещи писмен гръцки език. За сега се оформят следните групи ръкописи:
а) двуерови и двуюсови с предевтимиева замяна на юсовете от 30-те -80-те години на XIV Московски препис на Манасиевия летопис...
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 10
- 11
- 12
- …
- следваща ›
- последна »