Вие сте тук
Термини
Показване на 271 - 300 от 506 резултата
п
Стилистична фигура, при която две близки по звуков състав, но различни по значение, думи (пароними) влизат в контекстова смислова връзка. Парономазията внася качествено ново отношение към обекта, към който е насочена. Обичайното й използване е за изразяване на ирония и негативизъм. В старобългарската литература може да се срещне в прозаически произведения. Характерът на старобългарската поезия, както на т. нар. „декламативна”, т.е. „светска”, така и на култовата, използвана в богослужението, не...
По-общ термин: тропи
Сборник с аскетически текстове – мисли на отци монаси или разкази за живота им. Жанрово текстовете могат да се определят като патерични разкази, патерични поучения и мъдри изречения (апофтегми). Патеричната литература възниква през ІV-V в. заедно с развитието на монашеството и бързо се развива като изключително продуктивен жанр в цялата християнска книжнина. В средновековните славянски литератури патериците се превеждат в най-ранна епоха, възможно още по време на Моравската мисия –...
Преводен сборник с патерични разкази и поучения, състоящ се от от няколко части: предисловие; азбучна част, която включва мъдри изречения (апофтегми) на монаси, подредени според имената им в 24 глави по реда на гръцката азбука – от Антоний до Ор (Азбучен патерик); систематична част от 17 глави и допълнителна част от 122 глави (19, 23 или 27 в различните редакции), където мъдрословията са групирани според аскетичните добродетели, които отразяват (Йерусалимски патерик). Смята се, че...
По-общ термин: патерик
Преводен сборник със сложна структура, съставен от две основни части, всяка от които съдържа отделни произведения с кратки наративи за монашеския живот. Първата част се състои от следните произведения: “История на монасите от Египет” (Ἡ κατ’ Αἴγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία), която е анонимна и описва пътуването из Египет през 394-395 г. на група светски лица, съпроводени от дякон. Към нея са добавени две произведения на Паладий Еленополски (360–420) – “За народите на Индия и брахманите” (...
По-общ термин: патерик
Славянски патеричен сборник, превод на “Диалози за житието и чудесата на италийските отци и за вечния живот на душата” (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum et de aeternitate animarum) от папа Григорий I Велики (540-604). Славянският превод на едно от най-значителни съчинения на папа Григорий – Диалозите за живота на италианските монаси и за вечността на душата, наречен в ръкописната традиция „Римски патерик”, е направен от гръцки текст в края на IX – началото на Х в. Втори пълен...
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази и поучения, възникнал в България през ХІV в. Днес е отхвърлено предположението, че е съставен въз основа на преведени по-рано патерични сборници – Египетски, Синайски, Азбучно-Йерусалимски и Скитски, по времето на цар Иван Александър (Еремин, Русек) и се приема, че компилацията е създадена на гръцка почва и е преведена наведнъж в по-ранна епоха, тъй като още в началото на ХІV в. са направени извлечения от него (Николова). Сводният патерик е съставен от ок....
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази, по-голямата част от който съдържа творбата на Йоан Мосх (ок. 538–619) “Духовно пасище”. Названието “Синайски патерик”, с който сборникът е известен в славянската традиция, е късно и вероятно е свързано с факта, че значителна част от съдържащите се в сборника на Йоан Мосх разкази са посветени на синайските и палестинските подвижници. Простите наративи и живият изказ допринасят за широката популярност на “Духовното пасище”, преведен на множество езици....
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази, по-голямата част от който съдържа систематично подредени мъдри изречения (апофтегми), свързани главно със знаменити египетски подвижници. Текстовете са поместени по азбучен ред на имената на монасите-разказвачи в отделни глави според монашеските добродетели, които илюстрират. В основната си част Скитският патерик е превод на гръцката “Книга на светите мъже” (Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος), съкратена версия на несъхранения до днес сборник “Голям Лимонарий” (Μέγα...
По-общ термин: патерик
Кратка повествувателна творба за живота на монаси или отшелници (техните аскетични подвизи, добродетели, пороци и т.н.), или разказани от монаси истории за известни хора, поместени в състава на някой патерик или в монашески сборник.
Живов, Виктор, авт . 2002. Светостта. София: ДБ Митко.
с. 67-69.
Лихачев, Дмитрий (ред).. 1987. Словарь книжников и книжности Древней Руси. (ред)Дмитрий Лихачев. . Том Вып. 1. XI–первая половина XIV в. Ленинград: Наука.
Николова, Светлина, авт . 1980....
По-общ термин: патерик
Кратка назидателна творба за живота на монасите, включена в състава на патерик или монашески сборник. Най-често е оформена като афоризъм, беседа (въпроси и отговори) между млад монах и духовния му наставник или поучение към поклонник.
Войтенко, А. А, М. Р Двали, А. И Сидоров & Анатолий А Турилов, авт-ри . 2008. Apophtegmata patrum. В , Православная энциклопедия, vol. 3, 140-142. (Православная Энциклопедия). Москва: Церковно-научный центр "Православная энциклопедия". http://www.pravenc.ru/...
По-общ термин: патерик
Пергаментът е обработена и подготвена за писане кожа. Името произлиза от названието на града Пергам (гр.Πέργαμος) или Пергамон (гр. Πέργᾰμον), днешен Бергама близо до Измир. Според известието на Ктесий (V-IV в. пр. Хр.) в неговото съчинение „За персите“ още персийците са употребявали кожата като писмовен материал. Според Плиний Старши (22-24 – 74 г.), през II в. пр. Хр. царете на Егитет, за да умножат още повече богатството на Александрийската библиотека забраняват износа на папирус извън...
Част, откъс от библейски текст, който се чете в църквата по време на богослужението. Четивата са събрани в богослужебни книги: паримейник (старозаветни текстове), апракос (изборен) апостол (от Деяния и Послания апостолски), апракос (изборно) евангелие (от четирите евангелия). Понякога перикопа се нарича изобщо съкратен библейски текст или откъс (стих, фраза) от библейски текст, който се тълкува.
Значение в химнографията: Основен компонент от химнографския жанр канон. Наименованието отпраща към библейските песни, с които е тясно свързан произходът на канона, и маркира песенното изпълнение на жанра. Песента се състои от няколко строфи (тропари), първата от които служи като структурен модел за останалите (ирмос), а последната най-често е богородичен. Всеки канон е образуван от определено количество песни – от 2 до 9.
Родово понятие за богослужебна песенна творба. Понятието обхваща както поетическите текстове от Свещеното писание, които са традиционно възприети в християнското богослужение и се изпълняват песенно (библейски песни, причастни, прокимени и др.), така и химнографските произведения, създавани от първите векове на християнството до днес (кондаци, акатисти, канони, тропари, стихири).
Примери:
Текстовете на различни типове песнопения могат да бъдат прочетени в:
А) Октоих от XIII век, който се пази в...
Знакова система за запазване на езикови данни във времето и за предаване на езикови и речеви данни на разстояние. Писмеността е винаги свързана с конкретен език и е една от формите на съществуване на този език. Този факт я отличава от невербалните знакови системи, като рисунки и графически символи. Писмеността възниква поради конкретни нужди в политическите, търговските или религиозните сфери на човешката дейност. Необходимостта за записването на езикови данни е налице при упражняването на...
I. Вж. писменост.
II. Писмото е жанрова форма на средновековната епистолография. Писмата се отличават с конвенционална структура (т.е. куртоазно обръщение -поздрав, същинска част, развиваща темата на писмото, финална формула). Писмата в средновековната литература с малки изключения са жанр на официалното общуване. Те могат да бъдат обществени (когато обсъждат политически, държавни, църковни въпроси) или частни (ако изразяват лични виждания, изповед). Запазени са няколко писма на владетелите...
По-общ термин: епистолография
Мелодическа парадигма – част от църковното осмогласие, която е изградена на базата на друга мелодическа парадигма (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’). Понятието е широко разпространено във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция, където се нарича гласъ искрь а͠ (в͠, г͠, д͠). В системата на осмогласието има четири основни и четири плагални гласа, като първи плагален е подобен на първи основен, втори плагален – на втори основен и т. н. Третият плагален глас поради...
Наклонение, което в старобългарския език се изразява заповед, молба, забрана. В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола. В 1. и 2. спрежение в ед. ч. формите са окончавали на -и, а в мн. и дв. ч. показателят за наклонението е бил -ѣ- (2. л. ед. ч. бери, но 2 л. мн. ч. берѣта, 2 л. дв. ч. берѣта). При 3. и 4. спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л. ед. ч. носи, 2 л. дв. ч. носите, 2 л. дв. ч. носита) Спомагателният глагол...
По-общ термин: наклонение
Прозаически литературен небогослужебен жанр, за който е характерен разгърнатият наратив. Названието произлиза от стб. повѣдѣти ‘да разкажа, да съобщя’и може да означава ‘повествование, разказ, предание, съобщение’. Думата се среща още в най-ранните старобългарски глаголически и кирилски паметници от X–XI в. Асеманиево, Зографско и Мариинско евангелие, Синайски евхологий и др. В старите славянски литератури с „повест“ се означават главно съчинения със светски характер – хроники, исторически...
По-общ термин: повествователни съчинения
Повествователните съчинения в старобългарската литература (понякога наричани „старобългарска белетристика“) са небогослужебни творби, които имат предимно светски характер и са най-често определяни като разказ, повест или роман, но към тях спадат и редица кратки жанрови форми – басня, притча, нравоучителен пример (екземплум). Тези произведения са главно преводни и имат античен или източен произход. Към античните се отнасят напр. романът за Александър Македонски, наречен „Александрия“, повестта...
Име на глаголното лице в изречението. Подлогът се поставя в именителен падеж.
По-общ термин: части на изречението
Терминът има два типа употреби на български език: 1. (за песнопение) Което има ритмическа структура и мелодия, заети от друго (т. нар. самоподобно) песнопение. В някои случаи в средновековните славянски ръкописи неправилно самоподобните песнопения са назовани с наименованието подобьнъ, което създава неяснота в средновековната терминология. 2. (в субстантивирана функция) Тропар, чиято ритмо-мелодическа структура е заета от друг тропар.
Подобен тропар Мироносицамъ женамъ.
Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение. В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени. Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения, а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения. Изяснителни съюзи в старобългарски са: ꙗко(же), акъі(же), да, ꙗко да, еда. Обстоятелствените съюзи се разделят, подобно на поясненията (вж. обстоятелствено пояснение), на 6 групи: за време, за причина, за...
По-общ термин: съюз
С показателните местоимения се сочат предмети, явления и техните качества. Те притежават форми за род, число и падеж. Старобългарските показателни местоимения са: тъ, та, то; онъ, она, оно; сь, си, се; овъ, ова, ово. Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице: формите с тъ се употребяват за общо посочване, с онъ 'онзи' се означава отдалеченост, а със сь 'този, тук' се посочва близост. Местоимението овъ се употребява само при изброяване и...
По-общ термин: местоимение
Жанрова форма на ораторската проза. Отговаря на античния „съдебен род“. Полемичното слово (от грц. πόλεμος – война, битка, съперничество) има за цел да оспори или защити известна теза.
От гледна точка на своите структурни особености полемическите творби през Средновековието могат да се разделят на изобличителна беседа, защитна реч и апологето-полемична беседа, която е на-разпространена. В изобличителната беседа противникът е мълчалив слушател, полемиката е скрита, набляга се на...
По-общ термин: риторически жанрове
Название на един или повече стихове от псалми 134 „Хвалете името Господне”, 135 „Славете Господа” и 136 „При реките вавилонски” във функцията на песнопение в Православната църква. Изпяването на всеки стих завършва с рефрена „Алилуйя”. Изпълнява се на утринната в неделните и празничните дни. През по-голямата част от църковната година полиелеи се изпълняват само по псалми 134 и 135, а в четирите подготвителни седмици за Великия пост – от Неделята на Блудния син до Неделя Сиропустна се прибавят и...
Повторение на една и съща дума в различна граматическа форма с изменение на окончанието в отделните употреби. В падежни езици освен с промяна на рода и числото, може да се образува с различни падежни форми в повторенията на думата. В аналитичните езици, какъвто е съвременният български език, полиптотон може да се формира с промяна на окончанията за род или число. Среща се както в словосъчетания от две съседни думи, така и раздалечено – в две и повече фрази, отделени със запетая, а по-рядко – в...
По-общ термин: тропи
Многократно повторение на един и същи съюз или съчетание от съюзи в рамките на едно изречение, които се поставят в началото на обособените с тях кратки или по-продължителни фрази. Може да се получи и чрез вариращо натрупване на отделни съюзи (Лаусберг 1960: 345). Повторенията акцентират интонационно върху всяка фраза в изречението и също така ритмизират текста.
В старобългарската литература се среща както в поетически, така и в...
По-общ термин: тропи
Кирилско писмо, в което правилните форми и геометричната им съпоставимост (вж. конгруентност) е нарушена: а) по отношение на елементите, съставящи самата буква; б) в разнообразието от буквени варианти в един и същи шрифт, използвани от един и същ книжовник; в) в отношенията между съседни букви; г) с употребата на повече от 3-4 абревиатури в една страница от текста, независимо от формата на листа. Появата на полууставното писмо в славянската практика се обяснява двояко - от една страна под...
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 9
- 10
- 11
- …
- следваща ›
- последна »