Вие сте тук
Термини
Показване на 331 - 360 от 506 резултата
п
Кратки стихотворни творби от епиграматичен тип (най-често двустишия и тристишия, много рядко по-големи произведения, съставени от десет-дванадесет или повече стихове), които предхождат кратките (проложни) жития за светци и четивата за празници от неподвижния празничен цикъл в Стишния пролог, служат като увод към тях и се рецитират непосредствено преди съответните текстове. От края на XIV в. те се откриват и в минеите (празнични и месечни), отразяващи богослужебната практика на Йерусалимския...
Проповедта е дидактична форма на публично общуване (социален, а не литературен жанр), която се реализира в различни текстови формати. А. Оливар справедливо отбелязва, че християнската проповед започва своето съществуване още преди формирането на новозаветния канон. (Olivar 1998:21). До голяма степен текстът на Новия Завет отразява тъкмо проповедите на Исус, и възкресява частично някои от ситуациите на проповядане. Библейски сентенции като „Който има уши, да слуша“ (Maтей 11:15,...
По-общ термин: риторически жанрове
Преводен агиографски календарен сборник с кратки (проложни) жития на християнски светци и четения за големи църковни празници, сходни по състав, оформление и обем, покриващи всеки ден от неподвижния цикъл на църковната година. Впоследствие на славянска почва към тях са добавени някои оригинални текстове за прослава на славянски светители. Част от преписите съдържат тропари и уставни указания към отделни четива.
Простият пролог представлява най-ранната славянска редакция на Пролога. В науката са...
По-общ термин: пролог
В текстологията най-близкият материален носител на текста (препис) в ръкописната книга (кодекс), предшественик на група преписи за разлика от антиграфа (предшественик на един конкретен препис). Терминът в някои случаи означава авторски текст (автограф), от който е тръгнала традицията на текста. Между протографа и всеки конкретен препис може да има един или няколко междинни преписа, при условие, че те препредават последователно текста на протографа. Наличието на протограф предполага конкретен...
По-общ термин: препис
Сборник от правни текстове, който съдържа ексцерпти от най-важните и най-често използваните положения на византийското гражданско и публично право, систематично подредени в 40 титула. Компилаторът на Прохирона не е известен. Приема се, че неговото промулгиране е станало между 870–879 г. Един от основните извори на закона е Corpus Juris Civilis. Въпреки желанието на Василий І (867–886) да обнови дотогава действащото право някои нововъведения в Еклогата намират място и в новия закон. Забелязва се...
По-общ термин: правни текстове
Допълнение, което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма. Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен, родителен и творителен падеж. Най-много са формите с винителен падеж, който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски. С родителен падеж прякото допълнение се употребява: 1. при отрицание (с частиците не и ни). 2. при значение на част от цялото при глаголите ꙗсти, пити, приѧти. 3. при одушевени...
По-общ термин: допълнение
Старозаветен сборник с религиозни песни. Думата първоначално е означавала голям струнен инструмент, а по-късно - сборник от псалми (песни) (грц. ψαλτήριον), чието изпълнение се е съпровождало с този инструмент. В християнското богослужение псалтирът преминава от евреите. За автор на повечето от псалмите се смята цар Давид. Основен художествен метод в псалтира е паралелизма (parallelismus membrorum) - ритмично повторение на една мисъл в две или три изречения, наредени в стихотворни редове.В...
По-общ термин: богослужебни книги
Под този наслов се визират два различни сакро-профанни гномология – на Псевдо-Максим (Изповедник) и на Псевдо-Антоний. Първият от тях е анонимен сакро-профанен гномологий, приписван на св. Максим Изповедник (ок. 580–662 г.). Той е структуриран тематично в 71 глави, посветени на християнските добродетели и пороци. Те, от своя страна, са подредени по йерархичен принцип според своите източници – откъси от Новия Завет, Стария Завет, отците на Църквата, езически поети и прозаици. Антологията е...
Наричана още първа регресивна палатализация на веларите. Регресивна промяна по признака предност в праславянски, която обхваща веларните съгласни k, g, x, когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j). Резултатът от изменението е, че k → ч, g → ж, а x → ш. В някои учебници изменението пред j е представено като йотация, но рефлексите на изменението са същите, както и при веларните съгласни, когато те се намират пред предни гласни. Може да се...
По-общ термин: палатализация
Извънтекстови добавки на създателите на ръкописи (писач, преписвач, скриптор, копист, книжовник, орнаментатор) и първопечатни книги (печатар, издател).
1. Колофон, основна бележка на писача, основна бележка на книжовника. Текст с мемориален характер, който се поставя в края или в началото на ръкописа и, по-рядко, между текстовете в книгата и може да съдържа сведения за името на писача, мястото и времето на създаването на книгата, за нейните поръчители (ктитори, настоятели), заусловията на...
По-общ термин: приписка
Творба, в които се описват пътувания до близки или далечни земи, животът и обичаите в тях. В духа на средновековната поклонническа традиция обикновено това са кратки описания на „свети места“ в Йерусалим и Палестина, свързани с историята на християнството – библейски и евангелски събития, най-вече свързани с живота на Исус Христос. Терминологичното название „проскинитарий“ не е възприето от средновековните славянски автори. В ръкописите подобен тип наративи най-често се самоопределят като...
р
Кратък по съдържание и малък по обем прозаически жанр, за който е характерно разкриването на отделна случка или епизод от живота на литературния герой. В него участват ограничен брой действащи лица, понякога отсъства предисловие и послесловие, а ако последното е налице, то съдържа кратка дидактична поука. Кратките разкази за библейски лица често се циклизират и се разпространяват в този вид, напр. цикъл разкази за Авраам, цикъл разкази за Давид и за Соломон и др. Разказите по съдържание са...
По-общ термин: повествователни съчинения
Наративен текст, част от постбиографичната история на светеца, разказваща за откриването (често след пророчески сън, видение или друго чудо) на заровени на неизвестно място тленни останки на християнски светец, последвано от пренасянето и полагането им в храм, където да бъдат почитани и достъпни за поклонение. Намирането / пренасянето на мощи през Средновековието е събитие с огромно значение за общността, тъй като се възприема като гаранция за застъпничеството на съответния светец и за...
Разночетенето е вариант (лексикален, граматически, фразов), установен от изследователя при сравнение (колация) на преписите-свидетели на средновековен текст или старопечатно издание. Вариантите бележат отделни етапи в историята на текста и неговото препредаване (трансмисия). Разночетенията задължително се коментират при изданието на произведението. Различията между преписите-свидетелства могат да се дължат 1) на погрешно предаване на първообраза поради повреди в него или попълването му според...
Вж. въпросо-ответна литература
Преработка на текста с определена цел – идейна, съдържателна, езикова, за да бъде приспособен към определени изисквания на книжовника, към изисквания на средата, в която се разпространява текстът или на функцията на ръкописната книга. Д. С. Лихачов въвежда понятията “идеологическа редакция” и “стилистическа редакция”, като последното отнася към новите стилистични особености, появили се през ХV и ХVІ в. в Русия. Различават се още: а) разширена редакция (текстът се попълва с нова информация, с...
По-общ термин: текстология
Риторика (грц. Ῥητορεία, стб. Риторьство, означавана и с термина 'ораторска проза') е дял в средновековната книжовност, наследен от гръко-римската култура и обогатен с моделите на юдаистичната традиция. Известна като изкуство за убеждаването, риториката има за цел да внуши на слушателите (и читателите) определена идея, да разтълкува теза или да наложи определени ценности чрез възхвалата (или порицанието) на дела, лица и събития. С термините ‘риторика / риторически’ се означават...
Риторическите жанрове произхождат от трите основни модалности на публичното слово, които се различават по своето предназначение – учителна (съвещателна, приканване към определен тип действия или поведение), полемическа (в най-широк смисъл юридическа, политическа, свъзана с опровергаването или налагането на някаква теза) и тържествена (епидейтична, описателна), (вж. Кеnnedy 1983; Станчев 1983; Станчев 1985; Петканова 2001, 41).
Тези модалности от своя страна се реализират в конкретни...
По-общ термин: риторика
Граматическа категория, основана върху идеята, че съществителните, прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род). В старобългарския и в българския език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при имената.
По-общ термин: граматически категории
Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения. Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив. Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи: приименен и приглаголен родителен падеж.
1. Приименен родителен –
а) използва се определение (притежание, субект на действието, за количество, за качество, след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ). Родителният определителен...
По-общ термин: падеж
Конструкцията е калка на гръцката конструкция и е представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник. Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие. Има същото значение, както дателен самостоятелен — на обстоятелствено изречение за време, условие, причина.
DBPedia.
По-общ термин: родителен падеж
Рубриката включва литургични указания, типикарски указания; идва от латинското название за изписани с червено думи, фрази, изрази – думата за ‘червен’ в латински; обикновено с червено се изписват указанията за свещениците. Това са кратки текстове, в които се дават указания на свещениците за провеждане на церемониите, ритуалите, за реда и начина на четенето на текстовете, за жестовете, поведението на свещениците (и миряните) по време на служба, церемония, както и някои практически въпроси;...
Като синоним на преписвач (книжовник) е приета употребата на думата в съвременнитe описи на славянски ръкописи, монографични и други изследвания от средновековни текстове. Преписвачите през Средновековието освен грамотни хора, са и образовани калиграфи и художници. Пишат по определени правила, украсяват книгите си с орнаменти, везани заглавия, инициали, миниатюри. Книгите се преписват бавно, поради това те често се разделят на части и се преписват едновременно от двама-трима или повече кописти...
Вж. кодекс.
Вж. кодекс.
с
Песнопение с уникална ритмическа структура и мелодия, на която не се изпълняват други песнопения. В някои случаи в средновековните славянски ръкописи самоподобните песнопения (песнопения, станали образци за други творби) неправилно са назовани с наименованието самогласьнъ, което създава неяснота в средновековната терминология.
Самогласен тропар
Самоподòбният е песнопение със своя собствена мелодия и ритмическа структура, които не са заимствани от друга творба, но са използвани от химнографите за съставянето на нови (т. нар. подобни) песнопения. Няма установен термин за назоваването на това понятие в средновековните славянски ръкописи, където според наблюденията на Мая Момина самоподобният или се предава с някое от наименованията подобьнъ о себѣ, подобьникъ и с неточните подобьнъ и самогласьнъ, или изобщо липсват указания за...
Сборникът е основна форма на съществуване на средновековната литература. Съдържанието му, в което има повече от две произведения, представлява подбор от сродни или разнородни по съдържание и жанр съчинения, които са възникнали самостоятелно, имат собствена история на текста и могат да се срещнат и извън конкретния състав на сборника. Сборниците могат да се систематизират според няколко критерия: 1. Деление според предназначението им (функционален приницип): делови (богослужебни) и 'четивен' тип...
Сборник, в който са събрани съчинения, служещи за общо (колективно) четене или за индивидуална употреба в монашеските общности. Докато книгите за богослужението в манастирите се предписват от манастирските устави и килийните правила (Виноградов 1914; Гролимунд 1999) и са свързани с нормите на литургическата практика, то сборниците за индивидуално четене имат широк обхват и включват разнообразни съчинения. Към съдържанието им се причисляват патерици, съчинения за аскетичния живот и духовно...
По-общ термин: сборник
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 11
- 12
- 13
- …
- следваща ›
- последна »